Двете страни на оптимизма

Когато вижда живота в розово, човек избягва тревожността и стреса, но може да не забележи грозящите го опасности и да не се съобрази с тях. Това се дължи на неправилно функциониране на фронталните лобове на мозъка, сочат резултатите от изследване, цитирани от Франс прес.

Учени от Лондонския юнивърсити колидж си поставили за цел да разберат защо хора, които са големи оптимисти, възприемат единствено информация, която усилва оптимизма им.

19 доброволци били подложени на изследване с функционален ядреномагнитен резонанс, за да бъде измерена мозъчната им активност. От всеки участник било поискано да прецени вероятността да му се случат редица неприятни и дори катастрофални неща - да му откраднат колата, да го уволнят, да бъде засегнат от болестта на Паркинсон, от рак.

След кратка пауза на участниците било казано каква е действителната вероятност. След като изследването с ядреномагнитен резонанс приключило, те отново трябвало да преценят вероятността от подобни рискове и да попълнят въпросник, свързан с нивото на оптимизма им.

Оказало се, че след като били информирани за истинското ниво на риска, доброволците променяли преценките си само ако то е по-ниско, отколкото първоначално са смятали.

Например ако са преценили, че рискът от рак е 40-процентен, а впоследствие са им казали, че е 30-процентен, те заявявали при повторната си преценка, че е 32-процентен.

"Колкото по-големи оптимисти сме, толкова по-малък е шансът да се повлияем от негативни информации за бъдещето", заявиха авторите на изследването.

Сцинтографии на мозъка показали завишена активност на фронталните лобове, които са свързани с контрола на емоциите, в случаите, когато действителността е по-добра, отколкото участниците са очаквали. Това означава, че участникът е възприел новата информация и държи сметка за нея.

Когато обаче действителността е по-лоша от очакваното, активността на фронталните лобове у хората, които са големи оптимисти, била най-ниска - мозъците им пренебрегвали новата информация.

Този оптимизъм, който заслепява, позволява да се избегне стресът, но не е лишен от рискове, отбелязаха учените, цитирани от БТА.