Осем съвета, които ще ви спасят от сценичната треска

Какво се случва, когато страхът от речта пред аудитория ви завладее?

Не всеки може да говори пред аудитория! Едно е да имаш дар слово, съвсем друго е да можеш да се изправиш пред втренчените погледи на група непознати и да изложиш твърденията си. Контактът „очи в очи“ е карал не един и двама души да замлъкнат безпричинно на трибуната или да изпитат усещането, че падат в бездънна дупка, падат, и падат, и падат...

Навярно повечето от вас са гледали филма на годината за 2011 - „Речта на краля“, в който е разгърнат точно проблемът със сценичната треска. В него Колин Фърт влезе в образа на заекващия крал Джордж VI, който се ужасяваше до толкова да се изправи пред хората, че речта му ставаше нечленоразделна и неясна.

Светът е сцена и ние всички сме актьори, но какво се случва, когато ни нападне сценичната треска? Има 8 хитрости, които могат да ви извадят от неудобната ситуация и неприятното чувство:

Разказвайте истории! Хората обичат да слушат интересни истории. Дали защото от деца сме свикнали с презумцията, че приказките са интересни, но почти няма човек, който да не се заслуша в някоя добра история. По този начин може да сте спокойни, че ще държите ангажирано вниманието на всички и ще ги предразположите да ви харесат.
Избягвайте да се сравнявате с публиката и да я омаловажавате. Реплики от типа на:“Аз съм по-добре от вас“, „вие няма как да знаете“, „какво ли ви говоря“ са строго забранени, дори и да не страдате от сценична треска.
Не се старайте да впечатлите публиката на всяка цена. Това ще се забележи, усети и ще изглеждате като глупак в очите на аудиторията.
Ако наистина ви интересува темата, по която говорите, покажете го с лицето си. Очите казват много повече, отколкото хиляди думи. Когато говорите, събеседникът обикновено ви гледа в очите. Все пак те са прозорец към душата ви! Ако се опитате да погледнете всеки един човек от публиката в очите, докато говорите, то по този начин ще го накарате да се чувства значим, т.е вашата публика ще се чувства като пряк участник в разговора и монологът ще премине във вербален диалог.
Горното правило води до избягване и ограничаване до минимум на визуалните помощни средства. Колкото по-дълго гледате един монитор, докато говорите, толкова повече ще карате аудиторията да вярва, че не говорите на нея, а на него.
Кажете на хората това, което искате да им кажете, след което им кажете, че сте им казали това, което им казвате! Казано по друг начин – повторението е майка на знанието. Доказано е, че хората са по-склонни да повярват в нещо, което са чули повече от веднъж, дори и то да е казано от един и същ човек.
Вкарайте музиката в речта си. Не става дума да започнете да пеете или да си тананикате, а да се постараете речта ви да е по-музикална, да правите малки паузи и да акцентирате на важните за вас думи.
Винаги оставяйте пропуски в бележките си. Не се старайте да преповтаряте едно към едно текста, както и да го наизустявате. В старанието си да го възпроизведете ще изглежда като невменяемо рецитиране на стихотворение, ще липсва емоция в изказа и има голяма вероятност да се притесните сериозно, когато забравите дума от „репертоара“ си. Колкото по-непринудена и искрена е речта ви, толкова по-приветлива публика ще имате!

Не пропускайте възможностите в живота си, само защото изпитвате страх. Смело се качете на подиума, покажете широката си усмивка и нека речта да започне сега!