Как да се справиш със завистта

Завистта и депресията често са тясно свързани. И двете може да са продукт на ниско самочувствие и прекалена зависимост от оценката на околните. Щеше да е страхотно, ако всички родители научат децата си от малки, че са ценни личности без значение дали успяват в някоя дейност или не, за да не изпитват срам и усещане за провал, когато приятелчетата им са по-добри в някой предмет или игра.

За съжаление, не много деца са научени да обичат себе си просто ей-така, защото заслужават това по рождение. Когато едно дете порасне в среда, в която постоянно е било сравнявано с връстниците в негов ущърб, то неговото самочувствие е като крехка вейка – и най-лекият ветрец (критика на околните) я огъва и дори може напълно да я прекърши ( момента, в който депресията се появява като резултат от липсата на самоуважение.)

Затова много често се налага да се превъзпитавате, когато пораснете и да се научите на това, което родителите ви не са могли да те научат. Промяната в мисленето изисква усилия и постоянство, но пък си заслужава, ако накрая можете да дишате спокойно без да се разяждате от завист спрямо околните, а да „имате очи" за собствените си успехи и хубави качества. Иначе ако трябва цял живот да се съзтезавате за първото място с околните, сте обречени на вечна неудовлетвореност, защото ниското самочувствие е бездънна яма. Така или иначе дори и да успеете да настигнете някого, все ще има други хора, които ще са по-добри от вас в нещо.

Д-р Уейн Дайър е направил система от "правила", за да бъдете отново господари на живота си и да не се оглеждате непрекъснато в паницата на другите. 

1. Не слагайте знак за равенство между това как сте изпълнили дадена задача и цената, която имате в собствените си очи. Неуспехът не означава провал на личността, а неосъществена цел на даден етап от живота ви. Може да опитате отново по нов начин или следващия път обстоятелствата да са на ваша страна и да упеете. Но трябва да знаете кога да спрете с опитите, защото щастието ви зависи и от способността да преценявате добре силите си и да не позволите да платите прекалено висока цена за постигането на целта.

2. Не се оставяйте на „любимата" дейност от детството – да се сравнявате с другите хора. Ако се научите да се радвате на чуждите успехи, ще можете да използвате тази положителна енергия да се концентрирате по-добре върху собствените си интереси и цели.

3. Нагласата, че по-важно е да вървите в правилната посока, отколкото да гоните определен резултат, ще ви е от полза за неутрализирането на завистта и депресираността.

4. Научете се да приемата слабостите си, за да имате добра самооценка. Дори и самата завист е вид слабост и ако признаете, че я изпитвате, това е първата крачка към преодоляването й. Не можеш да решиш един проблем, ако не признаеш съществуването му. След това може да направите и втората крачка – да споделите с близък човек какво чувствате въпреки срама и неудобството, които се появяват, когато се „разголиш" пред друг. Ако човекът наистина ви е близък и ви обича, ще ви даде подкрепата си да приемете себе си заедно със слабостите ви. Тогава сякаш тяхната сила намалява от само себе си.

Промяната в мисленето отнема време и изисква да държите на фокус нагласите, които искате да придобиете, а това е по-лесно, ако имате под ръка книги, които да ви „изваждат" от вредните нагласи, когато се случи да се спуснете по наклонената плоскост на старите мисловни навици.