Как да преодолеете своята свръхсамокритичност

Много хора не могат да се освободят от своето вътрешно усещане за несигурност, което им диктува, че те не са достатъчно добри, хвърляйки съмнение върху бъдещите им цели и подкопавайки личните им постижения. Тези мисли може да са в главата ви, когато сутрин се погледнете в огледалото, казвайки ви: "Ти си толкова непривлекателна и дебела. Само погледни бедрата и талията си!"

Тази самокритика може да се появи по време на работа и да потисне човек, вместо да го мотивира. Тя може да се прояви и като критични мисли спрямо най-близките ви хора, например да разсъждавате наум: "Той/тя всъщност не ме обича. Никой не може да се грижи за мен. Той/тя ще ме нарани и т.н."

Мислите на всеки човек понякога си съжителстват в конфронтация. Понякога част от нас ни казва да бъдем хладнокръвни, амбициозни и упорити, а друга част ни диктува да сме самокритични и дори саморазрушителни. Този мисловен "анти-аз" процес, е наречен от експертите „критичен вътрешен глас".

Критичният вътрешен глас се формира от болезнени ранни преживявания, на които човек е бил или свидетел, или потърпевш. Докато растат, малките деца и тийнейджърите, несъзнателно приемат и интегрират в главата си този модел на разрушителни мисли към себе си и околния свят. Ако човек не успее да махне от себе си тази вътрешна критика, тя може да започне да влияе на поведението му и да оформи посоката на живота му, саботирайки успехите и взаимоотношенията му. Тоест, тази критика пречи на щастието и живота му. Но как да разберете дали имате такъв разрушителен вътрешен глас и да оспорите това, което той ви диктува?

Всички хора притежават "критичен вътрешен глас", който е един вид отрицателен вътрешен коментар на това кои сме ние и как се държим.

Общите критични вътрешни гласове включват:

"Аз съм грозна."

"Аз съм толкова загубена."

"Дебела съм."

"Нещо не е наред с мен."

"Аз съм по-странна от другите хора."

Можете да започнете да преодолявате тези вътрешни критики като следвате тези четири упражнения:

Стъпка 1: Опитайте се да определите от какво естество са най-често вашите вътрешни критики. Не забравяйте, че вашата критична самооценка не е отражение на реалността. Това е само една гледна точка, но тя може да действа разрушително на житейския ви път.

Стъпка 2: Един от начините да се разграничите от критичния си вътрешен глас, е като напишете мислите си на лист и се обръщате към себе си във второ лице ("Ти си"). Например, една мисъл като "Не мога да постигна нищо в живота. Никога няма да бъда успешна", трябва да бъде написана така: "Ти не можеш да постигнеш нищо в живота. Ти никога няма да бъдеш успешна." Това ще ви помогне да гледате на тези мисли като на чужда гледна точка, а не като на верни твърдения. Забележете как чрез тези мисли се превръщате във враг на самите себе си.

Стъпка 3: Можете да отговорите на вътрешния си критик, дописвайки по надолу на листа една по-реалистична и състрадателна оценка за себе си. Напишете тези изречения в първо лице ("Аз съм"). В отговор на мисълта: "Ти си такъв идиот", напишете: "Аз може да реагирам глупаво на моменти, но съм умен и компетентен по много въпроси." Това упражнение ще засили егото ви и ще ви покаже, че можете да бъдете по-любезни и честни към себе си.

Стъпка 4: Не забравяйте, че не трябва да действате според това, което ви диктуват вътрешните ви критики. Предприемайте действия, които представляват собствената ви гледна точка, спрямо това, което искате и се стремите да постигнете. Вашият критичен вътрешен глас може да е силен и да ви казва да не рискувате. Въпреки това, опитайте се да бъдете по-силни и да противодействате на този разрушителен мисловен процес!