IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Chernomore Start.bg Posoka Boec

Боксът, моят учител

7 юни 2013 08 40

Наученото на ринга можете успешно да прилагате в живота

Снимка: Dreamstime

Снимка: Dreamstime

Спортът е полезен не само за здравето и красивото тяло. Той помага много и за развитието на личността. Качества като дисциплина, състезателен дух, издръжливост, спокойствие в напрегнати моменти са много ценни във всяка друга сфера от живота.

Ако сте ходили на състезания, сте разбрали, че не само победите са важни, а и загубите. Защото и те ни учат на много!

За бокса казват, че е брутален спорт. Но този, който е слагал ръкавиците, не мисли по този начин. Боксът може да се превърне във ваш учител. И ако все още нямате представа на какво ще ви научи, прочетете следното:

Постоянно движение и само напред

Макар че в бокса силата е от голямо значение, пъргавината и издръжливостта са също важни. Колкото и мускули да имате, няма как да издържите на постоянните удари на съперника, който не спира да се движи из ринга и да ви удря.

Така е и в живота! Повечето успешни хора не се отказват през целия си живот и работят усилено с идея за бъдещето.

Томас Едисън се е провалил поне 10 000 пъти преди да открие електрическата крушка. Представете си , ако се беше отказал на 9999 – ия!

Болката е временна, славата – вечна

Клише, но пък вярно! Има моменти на ринга, в които всеки е искал да се откаже, дали от физическа болка, или от яд, че не може да се предпази и да нанесе решаващия удар. Боксът върви ръка за ръка с болката, но това е сладка болка.

В точния момент, на точното място, опонентът е победен и тогава цялата тази сладка болка си струва усилията, защото резултатът остава вечен.

Без значение през какво минавате – добро или лошо – то е временно. Не го забравяйте! Мобилизирайте се и преследвайте целта си без да се отказвате и накрая ще бъдете възнаградени.

Никога няма да получите това, което искате, ако се откажете!

Бързият нокаут (победа) не е правилното решение

Новаците на ринга бързат да се докажат като нокаутират противника си. Те обаче се надценяват, защото в стремежа си да атакуват безмилостно, забравят за защитата и свалят гарда, което ги прави уязвими.

При опитните играчи нокаутът идва след размяна на доста удари и пропускането на един-единствен.

В живота очакваме успехът да дойде бързо, но не се получава така. Често той идва след много време и жертви. Така че се гответе за лесните победи в началото на пътешествието си. Научете се на търпение и упоритост.

Битката не се печели под прожектора, а в тъмната нощ

Истинският боец знае, че е спечелил мача още във фитнес залата, в часовете, в които е бил залят с пот и е успял да надвие дори собствения си треньор на ринга. Официалният мач само потвърждава неговото собствено усещане за победа.

Така е и с успеха. Човек не трябва да се чувства успешен, само когато всички му ръкопляскат. Успехът се постига извън окото на публиката, където никой не вижда вашата упорита работа, жертвите и всеотдайността ви.

Не се заблуждавайте, че успехът е бърз и бляскав. Ако искате да успеете в нещо, трябва да се трудите, да се откажете от някои неща (партита с приятели, някои петъчни и съботни мероприятия). И тези жертви не са временно явление, а система на работа и живот. Затова има толкова малко успешни предприемачи и шампиони.

Никога не е прекалено късно

За щастие боксът е спорт, който не е задължително да стартираш на 6-7 годинки (както са футболът, гимнастиката, синхронно плуване и т.н.) , за да бъдеш победител. Повечето боксьори също започват от малки, но това е защото се навъртат в залите покрай свои роднини и приятели. Често спортисти от друго бойно направление се преквалифицират в боксьори и за кратко успяват да постигнат забележителни резултати и победи.

Не забравяйте - „по-добре късно, отколкото никога". Можете да бъдете добри, в каквото пожелаете и без значение кога започвате. Важното е, когато се захванете с нещо, да вложите енергия, желание и упоритост, за да напреднете и да го завършите.

Автор - снимка
Автор на статията:
Мария Господинова

КоментариКоментари