Един 40-годишен човек може да е напълно щастлив да прекарва съботните си вечери у дома по анцуг, гледайки хубав филм по телевизията или играейки настолна игра със своето дете.
Този начин за прекарване на съботната вечер буквално би ужасил някой 20-годишен младеж. Ако 40-годишният се замисли повече и се сети, как е прекарвал уикендите си, когато е бил на 20, сигурно би се зачудил: „Какво се случи с мен? Защо се промених толкова?".
Много хора на средна възраст, поглеждайки назад към по-младото си Аз, осъзнават колко много са се променили вкусовете и представите им за приятно прекарване.
Отговорът, разбира се, се крие във възрастта. За повечето хора значението на думата „щастлив" еволюира бавно с времето. С годините щастието се отдалечава все повече от бурните купони и щурите забави, от енергичния живот и от нуждата от повече социални контакти. Постепенно хората започват да ценят времето, прекарано извън града, на по-тихо и релаксиращо място, чувстват се добре да се събират с близките си у дома, а не по заведенията и т.н.
Това не прави хората на средна възраст по-малко щастливи от младите. Просто разбирането им за щастие е различно. Социалните психолози описват тази промяна като резултат на постепенното преминаване от повишена мотивация (когато все още набелязваме и преследваме целите си) в предпазна мотивация (когато искаме постигнатите неща в живота ни да вървят гладко).
Изследователите от Северозападния Университет по психология в САЩ отбелязват, че младостта е период за фокусиране върху надеждите за бъдещето – какво искате да постигнете, какво е нужно да направите по пътя си и т.н. По това време хората се мислят за безсмъртни и имат изобилие от мотивация.
С напредването на възрастта, илюзиите за безсмъртието изчезват. Човек вече има ипотека зад гърба си, семейство и деца, които трябва да издържа и да отглежда, и като цяло е натрупал опит, дори и горчив. В подобна ситуация индивидът започва да се чувства по-уязвим и по-бдителен, но не по-малко щастлив.
В едно ново изследване психолозите Кейси Моглинер, Сепандар Камвар и Дженифър Аакер са търсили доказателства как чувството на щастие се променя с възрастта, като са анализирали дванадесет милиона лични блогове. Те били заинтересовани да видят какви емоции споменават блогърите, когато са се описвали като щастливи.
Те открили, че по-младите блогъри се възприемали за щастливи, когато се чувствали развълнувани или въодушевени, когато ги очаквали бъдещи радости – намиране на любов, започване на работа, преместване в нов град...
По-възрастните блогъри били по-склонни да описват щастливите си моменти, когато се чувстват спокойни или облекчени – от финансова стабилност, защото членовете на семейството им са здрави и доволни, когато се чувстват спокойни и т.н. Този вид щастие е по-малко свързан с това, което предстои на човек и повече със задържане на добрите обстоятелства в живота му към момента.