Опасно ли е мечтаенето посред бял ден?

Всеки човек има моменти, в които дава воля на ума и въображението си и се отнася нанякъде. Дали обаче това не е опасно?

„Мечтаенето през деня е не само нездравословно, а може да бъде и опасно. Не бихте искали пилотът на самолета, в който се намирате, да се размечтае по време на полет, нито пък хирургът, който извършва сложна процедура върху вас или ваши близки“, сподели Вадим Акселрод от центъра за изследване на ума в университетския център на Бар Илън.

Изследване от 2013 година показва, че мечтаенето посред бял ден е опасно особено за шофьорите, които са 5 пъти по-склонни да участват в катастрофа, ако си позволят да се разконцентрират с далечни нереалистични мисли. Ако обаче имате скучна работа и по цял ден стоите зад бюрото, няма лошо да мечтаете.

Изследване на Харвард от 2010 година показва обаче, че хората не само мечтаят около 47 % от времето през деня си, но и често тези уж приятни мисли ги карат да изпадат в депресия. Причината е, че мечтите им са прекалено нереалистични и когато се завърнат към реалността, те се чувстват два пъти по-зле, обясни клиничният психолог Ели Сомър.

При някои хора може да се стигне дори до душевно заболяване, ако решат да се застоят в този илюзорен свят и спрат да приемат реалността каквато е. Постепенно те се превръщат в интроверти и започват да се държат и да говорят странно.

Печеленето от лотарията е желание, но то едва ли ще се сбъдне. Намирането на по-високоплатена работа обаче е цел, която може да постигнете. Затова психолозите съветват хората да не се отказват от мечтите си, но да не се вкопчват в тях, а вместо това да ги модифицират по начин, който реално ще им помогне да подобрят живота си.

Мечтаенето посред бял ден може да се окаже и доста полезно за тези, които имат креативна работа и работят предимно с въображението си. Тази кратка „пауза“ на мозъка от реалността им помага да „заредят батериите“ и да се вдъхновят за нови идеи.

Откъсването от действителността е и механизъм за много хора да се справят със стреса и предизвикателствата на живота. Те обаче не трябва да губят почва и да попадат във въображаемия си свят трайно, защото ги очаква почти сигурна депресия и неразбиране от околния свят.