Как да простите, когато изглежда невъзможно?

Прошката е нещо, което много хора не умеят да дават. А тя е пречистваща и ви помага да продължите напред. Има ситуации, в които сте категорични, че не можете да простите и че никога няма да забравите случилото се /казаното.

Когато сте афектирани, това е съвсем логично и пред вас дори не стои идеята за прошка. След като се „охладите“ от емоциите обаче, вече изпадате в тежки мисли – да простя или не. Решението е индивидуално, решението е ваше.

Имайте обаче следното предвид, преди да кажете тежката дума:

-Прошката не означава, че извинявате постъпката или я оправдавате;

-Прошката не означава, че трябва да отидете и да кажете на въпросния човек „Прощавам ти“; -Прошката не означава, че автоматично сте се отърсили от всички породени негативни чувства и че повече няма да изпитвате такива;

-Прошката не означава, че човекът, сгрешил спрямо вас, автоматично се връща в живота ви;

-Прошката не е нещо, което правите за другия, a за себе си; Като дадете прошката си, вие приемате реалността за това, което се е случило и намирате начин да продължите напред.

И след като установихме, че да простите е нещо, което правите за себе си, защо е толкова трудно да го направите?

Причините са няколко: Изпълнени сте с обида, огорчение, желание за отмъщение и справедливост и сте толкова погълнати от тези силни емоции, че не можете да вземете рационално решение. И все пак се замислете дали наистина си струва да събирате негативни чувства? Претеглете следното:

1.Каква е причината да сте се разсърдили на някого. Преди да простите, трябва ясно да идентифицирате проблема.

2.Какво ви коства? Какви са щетите – морални, емоционални и материални, след като сте били обидени/предадени от другия човек?

3.Какво значение има за вас другия човек – близък ли вие? Перманентна част от живота ви ли е? В какви отношения сте? Това ще ви помогне да прецените дали можете да се дистанцирате от него.

4.И на финал преценете ще кажете ли на другия, че сте му простили директно или просто ще го направите с поведението си. Прошката е процес. И след като я дадете, болката няма да отмине веднага, но докато обмисляте какво да правите, ще работите върху чувствата си и ще опознаете себе си по-добре.