"Гарванът" - поредният римейк, който не струва

Казват, че, когато съдбата ти говори, трябва да я слушаш много внимателно. А тук тя е грачела с пълна сила! И с пълно право. 

"Гарванът" на Рупърт Сандърс - римейк на класиката от 1994 година с Брандън Лий - е всичко друго, но не и приятен филм за гледане. Освен че дълго време целият екип на Lionsgate се опитваше да избегне от определението за продължение и повторение на предшественика си, се оказва, че всъщност историята бяга и от всичко останало - сюжет, режисура, сценарий и интересни моменти. Единственото, което публиката може да хареса, е полуголият Бил Скарсгард, но и той не е достатъчен. 

Като филм, който е в продукция повече от десетилетие, "Гарванът" може би трябваше да си остане само една мечта. След като всичко започва през 2008 година, преминава през множество перипетии, смяна на режисьори, сценаристи и актьори, лентата все пак достига до големия екран, само за да се сгромоляса като падащ ангел. 111 минути мъчение, през което се надяваш все някога да дойде моментът, заслужаващ седенето в киносалона, но той така и не идва. 

Още с началото на "Гарванът", което по-скоро прилича на въведение в тийн сериал за супергерои, имаш усещането, че нещо не е наред. И се оказваш напълно прав. Мистерията, която обхваща повечето подобни филми, тук я няма и с всяка крачка знаеш какво ще се случи. Наясно си, че ще има драматична история, която ще бъде водещата сила на основните герои, но тя не е достатъчно развита, за да може да се обясни състоянието им в момента. Защо са попаднали в обстановката, която са, какво ги е докарало до това отчаяние и има ли нещо у тях, за което си струва да се борят? Всички тези въпроси са оставени без отговор през целия филм, като зрителят трябва сам да си направи сюжет, по който да върви времевата линия. 

След като разбира, че по петите й вървят безскрупулни хора, Шели (FKA Twigs) решава да им се измъкне по най-иновативния начин - чрез сблъсък с полицай, при който се разкриват незаконните притежания в чантата й. Вместо да бъде изпратена в затвора, тя попада в изправителен център, където среща Ерик (Бил Скарсгард) и двамата се свързват чрез любовта си към татуировките и омразата към света. Защо той е там - никой не знае и не разбира до края на филма. Важното е, че в един момент интересът им един към друг достига до нов връх, а именно бягство от изправителния дом и вкусването на свободата. 

Свободата обаче е илюзорно понятие. Тук тя по-скоро се оказва втори затвор, който дори е по-опасен от първия. След като се озовават в огромен апартамент, Ерик и Шели се впускат в любовно приключение, включващо множество интимни сцени, купони, наркотици, алкохол и безгрижни дни край езерото. Докато всичко това не приключва в трагичен момент, когато двамата влюбени са убити от безскрупулните хора на Винсент Роуг - мастит бизнесмен, любител на операта, който е сключил сделка с дявола и, в замяна на своята безсмъртност и богатство, изпраща в отвъдното "покварени" невинни души. 

Така постъпва и с Шели, която, освен че е "покварена", има и доказателство за деянията на Роуг, с което може да приключи блажените му дни. С Ерик обаче нещата не се получават и филмът започва. Или поне така се надява наивният зрител.

След като Гарванът попада в чистилището, разбира, че всъщност има възможност да се завърне сред живите, но при едно условие - да убие Роуг и неговата армия. Така не само че изчисти света от злото, но ще успее да си върне и любимата. Единственото условие - любовта му към Шели трябва да остане чиста през цялото време. Независимо от всичко. 

И докато всеки си мисли, че това е началото на едно екшън приключение с качествени бойни сцени, които могат да заличат първия един час, истината е далеч от това. Всъщност вторият час е също толкова лош като първия, само с едно леко подобрение - полуголото тяло на Бил Скарсгард, което може да е някаква утеха за всички, които си падат по мускули и татуировки. 

Нескопосаните бойни сцени в операта, където се е събрал целият елит, изненадващо нечуващ десетките патрони, изстреляни точно от другата страна на вратата, наистина превръщат гледането на "Гарванът" в болезнено преживяване. В сценария са допуснати множество грешки, които можеха да обогатят историята. В един момент Ерик признава, че не може да умре, но чувства всичко, което обаче не е показано нагледно във филма. Той върви през морето от куршуми като Джон Уик и в един момент става безсмислено някой да се опитва да го нарани. Дори чувствеността му вече я няма. 

И докато всички други комиксови герои имат по-висша цел за своето преминаване към тъмната страна, тук това не се вижда. Да, Ерик решава да жертва себе си в името на Шели, но това, което липсваше на филма е вътрешната борба на героя. Дали наистина си заслужава да погуби своя живот за нечий друг, след като става свидетел на деянието на Шели? Ясно е, че любовта накрая ще победи съмнението, но щеше да е хубаво да видим или поне да усетим тази борба, която всеки нормален, дори и със свръхестествени сили, човек би изпитал. 

"Гарванът" на Рупърт Сандърс е поредният провал на режисьора след "Снежанка и ловецът". Филмът с Бил Скарсгард и FKA Twigs за пореден път доказа, че римейкът не трябва да съществува като опция.