Тайните на новаторите в бизнеса

Всеки творчески процес е вид метод за намиране на нови идеи. Точно за това учените Анди Бойнтън и Бил Фишър решават да проучат най-креативните хора в компаниите по света, за да разберат по какво те си приличат. „Навиците и поведението често са по-важни от интелекта на човек“, твърди Фишър. Той смята, че дори човек да има брилянтен ум, той може да не го използва правилно и никога да не направи пробив в кариерата си.

А ето и кои са тайните на най-големите иноватори в бизнеса според книгата на Фишър и Бойнтан „The Idea Hunter“ (в превод „Ловец на идеи“):

1. Тези хора познават добре своите най-големи конкуренти.

Креативните хора в бизнеса не пестят силите и времето си, за да опознаят добре своята конкуренция. За тях е важно да се запознаят добре с метода на работа на всички свои конкуренти, така че да открият техните слаби места. Така те минават с едни гърди пред другите.

2. Те се вслушват в клиентите си.

Иновативните хора в бизнеса се интересуват от мнението на своите клиенти, дори това да са непознати хора на улицата или в бара. Те създават и оформят идеите си, така че те да отговарят на реалното търсене на пазара, а не на техните лични мечти и виждания за даден продукт, услуга и т. н.

3. Те се разхождат.

Големите мислители често са енергични хора, които обичат да се разхождат и точно тогава им хрумват най-добрите идеи. Такива са били Фридрих Ницше, Чарлс Дикенс, Вирджиния Улф и Аристотел. Всички те са си правили дълги разходки сред природата и така са стимулирали своя творчески заряд. Учените от Станфорд са категорични, че между ходенето и мисловния процес, свързан с генерирането на нови идеи, има връзка.

4. Те изслушват различните становища.

Новаторски настроените бизнесмени обичат да си взаимодействат с хората и търсят всевъзможни полезни сътрудничества. Те изслушват внимателно чуждите идеи, анализират ги и дори си записват тези, които им се видят най-разумни. Така един ден те могат да се върнат към тях и да ги адаптират към своя бизнес.

5. Те са в крак с новините и новостите в културата.

Великите идеи обикновено са резултат от комбинацията между разговори, изследвания, опит и подходящо време. Една идея може да не е добра в този определен момент, но след няколко години да е брилянтна и супер печеливша. Успехът на човек зависи до голяма степен от това дали той е използвал потока от информация, който протича около него. Добрата идея изисква непрекъснат фокус, старателно анализиране и развиване, синтезиране на всички данни и използване на съответната информация и познания към определен момент.

6. Те знаят, че отговорът на задачата може да им хрумне по-късно.

Добрите решения не „кацат“ сами на рамото на човек, точно когато той умува най-много върху тях. Обикновено това се случва, когато той прави нещо съвсем различно. Гръцкият математик Архимед е получил едни от най-добрите си идеи в банята. Невролозите са установили, че областите на мозъка, свързани с вземане на конкретно решение, продължават да са активни, дори когато човек работи върху други неща.