В какво вярват наистина великите мениджъри

Най-добрите мениджъри мислят много по-различно за характера на работното място, за дружеството като цяло, както и за екипа си.

Това заявява в новата си книга „Business Without the Bullsh*t“ авторът Джефри Джеймс, който е уважаван бизнес експерт. Предлагаме ви няколко важни акцента от неговия наръчник за успешни мениджъри:

1. Бизнесът е екосистема, а не бойно поле.

Средностатистическите шефове виждат бизнеса като конфликт на интереси, съперничество и борба между фирми, отдели и групи. Те изграждат армии от войници, които да обезоръжават враговете или по-точно конкурентите. Освен това се отнасят към клиентите си като към територия, която трябва да бъде завладяна.
Великите шефове виждат бизнеса като симбиоза между различни и разнообразни компании, които оцеляват и се развиват паралелно. Те създават екипи, които се адаптират лесно към новите пазари и умеят да формират партньорства с други компании, клиенти и дори конкуренти.

2. Компанията е общност, а не машина за пари.

Средностатистическите мениджъри считат, че техните фирми са машини за пари, а служителите са чарковете на тази машина. Те създават твърди структури с твърди правила, а след това се опитват да запазят контрола върху кораба чрез дърпане на различни лостове.
Великите мениджъри знаят, че всяка една компания е съвкупност от отделни надежди, мечти и цели. Те вдъхновяват служителите си да се посветят на успеха на компанията, правейки ги част от една мотивирана общност.

3. Управлението е услуга, а не контрол.

Средностатистическите шефове искат служителите да правят точно това, което те са им казали. Те се вбесяват от всичко, което намирисва на неподчинение и създават среда, в която индивидуалната инициатива е потискана.
Великите шефове задават общата посока, по която техните служители трябва да се движат, но ги оставят да вземат самостоятелни решения и да формират свои собствени правила. Те се намесват само в спешни случаи.

4. Служителите са връстници, а не деца.

Средностатистическите мениджъри гледат на подчинените си като на по-нискостоящи. Те се държат към тях с недоверие, сякаш са малки деца, които не могат да се оправят сами. Служителите, от своя страна, бързо се изхабяват психически от това патриархално управление.
Великите шефове третират всеки свой служител като равен. Те очакват от всеки свой подчинен да се справи толкова блестящо със задачата, колкото биха се справили и те самите.

5. Страхът не е мотивиращ.

Средностатистическите шефове смятат, че като всяват страх (от порицание, уволнение и т. н.) у служителите си, това ще ги мотивира да работят повече. В резултат на това работниците се чувстват парализирани от този страх и не смеят да предприемат рисковани действия, дори те да са от решаващо значение за оцеляването на фирмата.
Големите мениджъри вдъхновяват хората да мечтаят за по-добро бъдеще. Служителите работят по-усърдно, когато вярват в целите на организацията и наистина се наслаждават на това, което правят.

6. Промяната води до растеж, а не до болка.

Средностатистическите шефове смятат, че промяната е сложна и заплашителна и се налага само в краен случай. Те подсъзнателно слагат спирачки на промяната и действат, когато вече е станало твърде късно.
Големите шефове виждат промяната като неизбежна част от живота. Те знаят, че успехът е възможен само ако служителите и организациите прегърнат новите идеи и новите начини за правене на бизнес.

7. Работата трябва да бъде забавна, а не трудна.

Средностатистическите шефове вярват в идеята, че работата е необходимо зло. Те очакват служителите им да се възмущават от факта, че се налага да работят много и подсъзнателно се самоопределят като потисници на своите служители, които пък са техни жертви.
Великите шефове виждат работата като нещо, което трябва да бъде по своята същност приятно. Те смятат, че една от най-важните роли на мениджъра е да постави хората на точните работни места, които да ги правят щастливи и мотивирани.