Наскоро проведено проучване на Университета в Конкордия се вглежда в причините, които карат децата да изолират други техни връстници. Какво обуславя постъпките на децата?
Проучването включва разговори с деца, които изолират други деца. Изследователите се интересували от причините, които карали малчуганите да правят това. Оказва се, че мотивите на децата са доста разнообразни, много повече, отколкото в предишни проучвания били отчетени.
Някои от изолиращите деца успели да определят дали постъпката им е лоша или пък добра. Чули се отговори като: „Това беше лошо, защото сега чувствата му са наранени“ или пък „Това не е лошо, защото аз не се разбирам добре с нея“. Повечето обаче оставали със смесени чувства. Те пренебрегвали ситуацията на изключване или търсели алтернатива.
Доктор Речия, част от екипа, направил проучването, отчита като добър знак търсенето на алтернатива на изключването. Това показва, че децата са осведомени и успяват да разсъждават дали трябва да се държат по различен начин в бъдеще.
Изследването показва още, че опитът на изключване при децата се променя с нарастване на възрастта им. При седемгодишните най-честите причини за изолиране са неконтролируеми обстоятелства или партньорски натиск и те определят себе си като невинни. При тинейджърите се отчита пълно осъзнаване на причините, довели до изключването.
Най-добрият подход при малките деца е разговорът. Те трябва да разберат действията си и да поемат отговорност за тях. Трябва да бъдат насърчавани да променят поведението си и да постъпват по различен начин. Децата трябва да попадат в различни ситуации, оценявайки различни цели. Тази гъвкавост ще им помогне да се справят с изключването.