Хората, които са естествено лишени от чувство за хумор, обичат да разказват анекдоти. Шофьорите, които едва могат да останат в своята лента, обичат да учат другите как да шофират. Мениджърите, които дори нямат основни познания в областта, в която работят, обичат да обясняват на другите как не разбират нищо от работата им при първа критика.

Защо всички тези хора не забелязват своята некомпетентност?

Ефектът Дънинг-Крюгер е известен в психологията. Хората с ниско ниво на интелигентност или тесен мироглед често не разбират, че решенията, които вземат, са грешни, а качествата, които сами си приписват, са фалшиви.

Струва им се, че са прави и разбират ситуацията по-добре от другите. С течение на времето това отношение придобива характера на психологическа защита – ограниченият човек започва да защитава позициите си, защото смята, че по-талантливи хора ще го притиснат.

При интелигентните се наблюдава обратният ефект – те добре разбират колко сложни са законите на реалността и колко обширна е сферата на знанието, която може да бъде усвоена в бъдеще. Това води до подценяване на собствените им способности, до подценяване на тяхното място в обществото.

Ефектът е предвиден теоретично, а след това експериментално потвърден през 1999 г. от Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер, служители от Катедрата по психология в университета Корнел, САЩ. Теоретичната основа на хипотезата са наблюденията на велики философи. Самият Дънинг цитира Чарлз Дарвин: „Невежеството често поражда увереност, вместо знание“ и Бертран Ръсел – „Едно от неприятните свойства на нашето време е, че тези, които изпитват увереност, са глупави, а тези, които имат поне малко въображение и разбиране са нерешителни.“

Практическият източник на вдъхновение на този ефект е престъпността

Авторите изследват удивителния случай на Макартър Уилър, който ограбва две банки една след друга, намазвайки лицето си с лимонов сок. Той вярвал, че лимоновият сок „скрива“ лицето на записите на охранителните камери. Психолозите се възхитили от дълбочината на некомпетентността на човек, който дори не се опитва да провери правилността на идеята си. Въпреки че тази грешка го праща в затвора.

В последствие събират в една стая хора, заети в различни сфери на дейност, но с напълно различно ниво на реални познания. Авторите на експеримента ги канят да попълнят въпросник. Участниците трябвало да отбележат нивото на компетентност в областта, в която са работили. След това били помолени да направят поредица от тестове, за да установят истинското си ниво. Въз основа на резултатите авторите на изследването изготвят графика, показваща зависимостта на реалното знание от увереността на хората, че те са добре запознати в своята област на дейност.

Графиката приличала на парабола. В лявата му част, където били най-малко компетентните участници в експериментите, той достига своя връх – сто процента стойности на доверие в собствените си знания. После рязко пада – преобладаващото мнозинство от хората, които са добре запознати с професията си, имали изключително ниско мнение за своя опит и умения. Към края кривата отново се вдига – там били истинските експерти в своята област. И все пак доверието на истинските експерти в собствените им знания било средно с една трета по-ниско от това на некомпетентните участници.

Както установяват Дънинг и Крюгер, неспециалистите не само надценяват своята компетентност, но и не били в състояние да оценят адекватно специалисти, които имат наистина високо ниво на квалификация в същата област. Те искрено не вярвали, че са допуснали грешки в професионалните си тестове. Повечето останали неубедени дори след като били посочени грешките им.

Оттогава ефектът на Дънинг-Крюгер е многократно потвърждаван от други изследователи.