Фалшив герой

Съвсем наскоро, по време на една арттерапия, темата за рисуване беше „Филмът на моя живот“. Трябваше да помислим, ако животът ни е един филм, какво заглавие ще носи, кой ще е главният герой, кои ще са второстепенните и ако филмът спечели награда „Оскар“, за какво или за кой от героите ще бъде. Замислих се тогава, замислям се и сега, провокирана не само от собствения ми филм, но и от филмите на хората около мен.

Успяваме ли всички да сме в главна роля във филма на живота си? Позволяваме ли на някой друг да пише сценария на собствения ни живот и доколко се влияем от актьорското майсторство на другите главни или второстепенни герои?

Цяло геройство е да си истински в един до голяма степен нереален (неистински) свят. Свят, в който социалните мрежи позволяват да филтрираш себе си и обстановката, Photoshop да поизрежеш каквото не би изглеждало добре за пред хората и безброй други програми и апликации, чрез които с няколко клика да се превърнеш в толкова далечна версия на себе си, че дори и собствената ти майка да се чуди познава ли този човек. Трудно е да правиш каквото ти се иска във всеки един момент, защото общественият Big Brother наблюдава с критично око и само чака грешка или скандал (като за скандално може да бъде възприето всичко).

Както се пее в една популярна песен на един популярен актьор и певец:

„…..
и ти, питаш ме ти
какъв, какъв съм бил -
е как – фалшив герой.“

Дали сме истинските герои в нашия си филм или сме фалшиви герои в чужд сюжет? А дали не сме фалшивият герой в собствения си филм…

Винаги съм използвала следния компас в живота, а така уча и децата си:

1. Какво искам
2. Какво мога
3. Какво е редно

Понякога т.3 заличава т.1 и т.2, защото може да не искаш, може да можеш да си позволиш да не искаш, но е редно.

Какъвто и компас да използва в живота си човек, най-важното е да остане верен на себе си.

Каквото и да е заглавието на филма, най-важното е самият човек да е и главният герой, и режисьорът на филма. Сценарист често е самият живот, защото все пак живеем в динамиката на време и пространство, в преплетката на Съдба и избори. А колко хубаво би било, ако всички тези елементи са в синхрон.

Но как да си верен на себе си, ако не се познаваш, не си наясно с принципите си или с ценностната си система?

През последните седмици правя проучване сред познати и приятели какви филтри използват или какви жертви правят в името на общественото мнение или добре познатото „Какво ще кажат хората“. Всички филтрираме, всички се правим на каквото не сме, всички пренебрегваме желания, копнежи и стремежи нерядко, в полза на спокойствието на обкръжението и плащайки „Данък обществено мнение“. Всички играем роля, съвместима с нечий сценарий, макар и тотално неприсъща за нас самите.

Доц. д-р Даниела Илиева

За някои хора това се превръща в амплоа и лека-полека съвсем забравят себе си и истинския главен герой. Изгубват се и дори напускат житейския си филм, за да кръжат сезонно в чужди филми и да живеят живота на някой друг.

Други от допитването пък споделят мнението, че истинската свобода е да не ти пука за мнението на околните и да си живееш както си искаш без никакво съобразяване. Независимо дали става дума за публичен имидж или личен живот. Защото „всяко чудо за три дни“…

Не знам каква е рецептата за „Оскари“ и дали има такава. Но знам, че безброй много хора идват за терапевтични сесии, търсейки изгубеното себе си“. Както се пее в друга песен на друг певец

„Как ми омръзна този мой театър,
Фалшивата ми маска, с която ме обичат.
Душата плаче като вързан вятър.

А сърцето пита тъжно накъде отиваш ти?

Душата настоява себе си да бъда!“

Рано или късно човек намира време в пространството или пространство във времето да се огледа и да потърси себе си и душата си и да чуе сърцето си. И най-тъжното е когато, за да се хареса на някой, за да впечатли друг, за да се впише някъде, да не е различен, просто изчезне и изгуби усещането за собствен филм и собствена главна роля в него.

Ще завърша с призив за размисли към началото:

Ако животът ми е един филм, какво заглавие ще носи, кой ще е главният герой, кои ще са второстепенните и ако спечели награда „Оскар“, за какво или за кой от героите ще бъде?

Автор на статията: Доц. д-р Даниела Илиева

Доц. д-р Даниела Илиева е преподавател във ВУЗФ и ръководител на направление „Маркетинг и Мениджмънт“ на научната лаборатория на университета. Даниела е от рядката порода хора, които съчетават бизнес и академична кариера. Тя е изпълнителен директор на Фондация „Право и Интернет“ – една от най-реномираните неправителствени организации в Европа, търсен и желан корпоративен лектор и обучител, който комбинира по много различен начин НЛП (невро-лингвистично програмиране), коучинг и хипнотерапия с бизнес етикет и международен протокол.

Доц. д-р Даниела Илиева

Образованието ѝ включва диплома за експерт по Международен туризъм и хотелиерски мениджмънт, бакалавърска степен по Бизнес администрация, магистърска степен по Маркетинг, доктор по Икономика (социално управление) и е добила академичната длъжност доцент по Мениджмънт на бизнес процеси и бизнес комуникации с основен академичен труд книга на тема „Mentoring: process, guidelines and programs“(„Менторството: процес, насоки и програми“).

Последната ѝ книга – „Комуникация НАвреме и НА място“ (ИК „Божидар Данев“, София) излиза през април 2020 г. и се радва на голям интерес.