„Като се прибера в петък от работа, готвя две яденета, защото моят мъж не може да яде два пъти едно и също“ - разказва ми 63-годишната продавачка в хранителния магазин до нас.
Стъписах се. Ядосах се. Бях забравила, че все още има мъже, които третират жените си като слугини и искат повече, отколкото разглезения крал на Свазиленд.
Опитах се да си спомня някоя от приятелките ми да е казвала подобно нещо....и не можах да си спомня!
Всички имаме до себе си мъже на място, а не робовладелци.
Дадох си сметка, че само за едно поколение, вие момчета, сте се превърнали от семейни тирани в истински мъже.
Промяната е толкова голяма, че чак да му се завие свят на човек. Като революция, ама без жертви, само с победители. Все едно сме се преместили на друга планета, с други обитатели, без да разберем.
И май стана така, че докато мрънкаме по адрес на мъжете си, че били такива или онакива, не можем да видим колко по-различни са те от бащите и дядовците си и колко повече заслужават благодарности, вместо женско мърморене.
Само за едно поколение разбрахте, че човек се къпе не само в неделя.
Вече миришете на парфюм, а не на чесън.
Грижите се за децата си с цялата любов и внимание, което един истински баща трябва да дава на децата си и ги прегръщате много по-често, отколкото ги наказвате.
Разбрахте, че и на жената трябва да й е хубаво в секса и ставате все по-добри в това.
Започнахте да помагате в домакинската работа, вместо да чакате лениво на дивана.
Работите много, но това не ви пречи да минете да вземете нещо за вечеря на връщане.
Вече можете да готвите повече от пържени яйца и знаете да изберете виното според храната.
Умеете сами да избирате дрехите си и не забравяте да вземете цветя.
Не биете жените си, ако ви ядосат, а се разбирате като нормални хора.
Спряхте да удряте по масата и започнахте да убеждавате с думи.
Научихте, че жената не е слугиня, а богиня и започнахте да я уважавате като равна.
Благодарим ви, момчета!