Докато още сме в университета, всичко ни изглежда много по-лесно. Единствените ни ангажименти са да си спазим сроковете с курсовите работи или да седнем да научим всички теми за изпитите по време на сесията.
През останалото време няма какво да се лъжем – основно се забавляваме и използваме лекциите като идеалния момент да наваксаме с колегите. Кой къде е бил, какво е правил и къде ще отидем всички заедно довечера.
Тези прекрасни мигове бързо се изпаряват в момента, в който си получим дипломата и ни подхване истинският живот.
Тогава се изправяме пред проблеми като сметка за ток, вода, разходи по храна и пресмятане с разпределение на доходите.
Представяме ви уроците, с които искаме или не, животът ни сблъсква след завършване на университета.
1. Избягвайте дълговете на всяка цена
Едно от нещата, с които се характеризира студентският живот е, че не е особено богат на финансови възможности. Ако не работите, обикновено се налага да си правите сметка на всичко. Това обаче има и своите положителни страни – знаете как да прецените възможностите си и знаете какво можете да си позволите и какво не. Това е важен урок в бъдещ план, защото от дребните суми, които дължахте в университета, помните как се объркваше целият ви месец след това. След като завършите, сумите стават по-големи, заедно с отговорността.
2. Приятелството изисква жертви
Да работите върху отношенията си с хората никога не е било лесна работа. За съжаление обаче е нужна. Докато бяхте в университета, всички посещавахте едни и същи лекции и имахте един и същи начин на живот. Знаехте, че ще се засечете в двора на университета и ще пиете едно кафе през деня. След като завършите, ще се наложи да положите много повече усилия, за да запазите приятелството си.
3. Самосъзнанието е важно
Да познаваме сами себе си е едно нещо, но да преценяваме другите правилно – съвсем различно. Трето, отделно, но не по-маловажно е да знаем какво впечатление умеем да оставяме в другите, след като са се видели с нас. Независимо дали става въпрос за работа или личен живот, умението да се преценяваме сами ни помага да се развиваме като личност и е нещо, което със сигурност се прилага с пълна сила след университета.
4. Приемете личния си статус
В началото на 20-те си години, обикновено сме склонни да отдаваме значение на маловажни неща. След като завършим университет и животът ни погълне по своя си начин, някак си фактът, че не сме успели да вземем телефона на някого не ни се вижда чак такава драма. Осъзнаваме, че в крайна сметка, това да сме обвързани или не има своите предимства и се учим да се концентрираме върху положителните страни. Истината е, че за всяко нещо си има време – няма за къде да бързаме и защо да насилваме нещата.
5. Промяната е неизбежна
По същия начин, по който гледаме снимки преди повече от пет години и сме изумени от разликите, така е и с личностното ни развитие. Надрастваме определени недостатъци на характера и се стремим да развием позитивните си черти. Различните обстоятелства, било то промяна на режима или темпото, с което живеем, оказват своето влияние и върху начина, по който съществуваме. След университета често си даваме сметка за истински важните неща и ги ценим значително повече. Дори и да не обърнем внимание на самия процес, със сигурност забелязваме след време резултата – промяна.