Защо хората посягат на живота си?

Според статистическите данни, в България самоубийците са по 2-3 000 на година. Знаем ли всъщност какво стои зад думата самоубийство?

Обикновено, когато я чуем, си представяме човек, който скача от високи сгради, реже си вените или предприема други опасни за живота действия.

Хората, предприемащи този акт, са характеризирани с конкретни определения, свързани с намерението им да отнемат живота си.

Типология на самоубийствата:

1. Алтруистични

Извършителите на алтруистични самоубийства са хора, които смятат, че с предприемането на самоунищожителния акт, биха били полезни на обществото. Деятелите го правят с цел да помогнат на другите, колкото и абсурдно да звучи. Пример за това са военнопленниците и шпионите, които притежават конфиденциална информация, която, ако попадне във вражески ръце, би навредила на държавата им. Секретните данни биха могли да застрашат тяхното общество, затова те смятат, че е редно да се самоубият, защитавайки хората си. Друг пример можем да открием в самоубийствените актове на възрастни хора по света, които предприемат тази стъпка, за да оставят по-големи количества храна за по-младите хора в общността. В някои ескимоски култури това се приема като акт на уважение, смелост и мъдрост. Да му мислят пенсионерите...

2. Егоистични

Егоистичните самоубийци са противоположните на алтруистичните. За тях е характерно да бъдат емоционално наранени от близките и приятелите им. Самият самоунищожителен акт е в отговор на нещастието, което са им причинявали. Целта е да получат внимание, съжаление и разбиране – те търсят своя спасител. Егоистичните самоубийци са тези, които най-рядко умират. В повечето случаи те не успяват да съберат аудитория, която да ги изслуша (спаси), и поради това не финализират акта си. В другия случай успяват да получат внимание, (а с него и така желаното извинение от близките си) като впоследствие преустановяват самоубийствените си намерения. Егоистичните самоубийци са стереотипизирани във филмите и книгите – депресирани и нещастни, наранени от приятелите и роднините си – с прерязани вени и обесени тела.

3. Аномични

Понятието аномия се свързва със състояние на обществото, в което то е в период на преход. Старото е отречено, новото навлиза. Аномичните самоубийци предприемат стъпката към смъртта, защото вече са в непознат свят. Целият им живот е бил обвързан с дадена идеология, която вече не съществува, а това ги плаши и ужасява. Такъв тип самоубийства се наблюдават в страните от социалистическия лагер, където новите ценности не се налагат така лесно. Самият преход към новото е радикален за хората, които са навикнали към старите порядки.

4. Фаталистични

За този тип самоунищожителни намерения е характерна фразата: „Положението е лошо и нищо не може да се подобри.“. Пример за такива самоубийци са нелечимо болните, тежко болните и изпитващите ежедневна и нетърпима физическа болка. Поради факта, че няма лечение, те предпочитат да отнемат живота си. Тук идва темата за евтаназията, чиито аргументи са именно нелечимите заболявания. Друго фаталистично самоубийство е това на Адолф Хитлер и обкръжението му. Когато Червената армия завладява Берлин, те се самоубиват в бункера в израз на това, че те няма как да спечелят тази война – няма изход. Същите мотиви са имали и някои затворници в концентрационните лагери, които са се допирали до електрическите огради, за да сложат край на мъките си.

5. Камикадзе

Камикадзето е допълнение към типологията на Емил Дюркем. Атентаторът-самоубиец е терорист, който се самовзривява или жертва по идеологически причини, убивайки невинни хора или врагове по време на война или с показни цели. Такъв е случаят на взривилия се в Истанбул през януари 2016, както и на врязалите се самолети в кулите близнаци, пилотирани от членове на Ал-Кайда.

Тази типология е резултат на едно от най-известните изследвания на френския социолог Емил Дюркем. Той съпоставя статистическите данни за самоубийствата във Франция, Англия и Германия и стига до интересни заключения. Дюркем открива, че по време на война или природно бедствие самоубийствата намаляват. Неговият извод е, че когато индивидът се чувства като част от сплотена общност и има ясни прости цели той е по-малко склонен да се самоубие, отколкото ако е един безличен атом, с неясен смисъл за живота.

Дюркем съпоставя християнските течения на протестантството и католицизма, като според анализа му при католицизма хората са по-сплотени в религиозната общност (интегрирани). Това влияе „положително“ на самоубийствата и играе ролята на превенция. Протестантството той определя като индивидуалистично. Според него шансът за самоубийства там е по-голям, защото обществото не е толкова сплотено.

Не всичко е цветя и рози, животът понякога е гаден и несправедлив. Решение ли е за страдащия да отнеме живота си? Ако попитаме Албер Камю, може би да. И въпреки че е нобелист, самоубийството е последното нещо, което трябва да се мъти в главите ни. Екзистенциализмът да си гледа работата, животът е прекрасен!

Подготвил: Аксени Гео