IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Защо опитите за щастие завършват с депресия?

24 октомври 2017 13 20

Чувствата не бива да се потискат

Снимка: Istock

Снимка: Istock

Мнозина днес са приели доброто настроение и позитивизма като нормално състояние и всичко, което го нарушава, като проблем. Дали обаче това наистина е така?

Писателката Барбара Еренрих обръща внимание на позитивното мислене, което според нея по-скоро вреди, отколкото да помага. Тя изследва начина, по който американската култура подценява стойността на негативните емоции, като тъга и съжаление. Това е феномен, който се наблюдава може би сред повечето култури в модерния свят.

Според проучвания в областта, подобно поведение вместо да побеждава депресията, може да я „размножи“ и съответно да попречи на щастието.

Оказва се, че колкото повече потискаме отрицателните си емоции и се опитваме да се съсредоточим върху положителните, толкова по-зле се чувстваме. Случва се така, че ние не просто сме тъжни, тревожни или страдащи от депресия, но, заради социалното напрежение, се чувстваме нещастни. Това значително влошава нещата.

Можем да подобрим емоционалното си здраве с помощта на тези съвети.

1. Да разпознаем и назовем емоциите

Чувства като гняв, съжаление, унижение, страх, срам, безпомощност и болка се появяват често, но по-рядко са разпознати като измерения на преживяванията и опита.

2. Да предложим на себе си състрадание, а да не се осъждаме, когато се появят отрицателните чувства

Не можем да избираме чувствата си. Те ни връхлетяват твърде бързо и щом веднъж бъдат активирани, те са факт. Единственият избор, който имаме, е дали да ги приемем или да се опитаме да ги отблъснем.

3. Да спрем да преследваме щастието

Несъответствието между това как в действителност се чувстваме, и как искаме да се чувстваме, ни прави само по-нещастни.

Трябва да приемем начина, по който се чувстваме. Ако усещанията ни не се дължат на медицинско състояние, има причина за появата им. Да мислим за тях като за ценен опит, който да уважаваме и на който да обръщаме внимание.

Автор на статията:
Анна Дантева

КоментариКоментари