Кризата на 20-те и как да я преодолеем: 3 съвета

Всеки период от живота на човека се характеризира с определени трудности. Всички сме чували ужасни истории за тийнейджърството или критическата. Но има и един период в живота на човек, който уж трябва да събира най-хубавите ни години, но всъщност е един от най-трудните. Това е периодът между 20-те и 30-те години. Той си има и наименование – кризата на четвърт живота. Тогава човек е млад, свободен и способен. Какво ли го прави толкова труден и от какво толкова се оплакват младите хора?

Ето някои от причините и кратки съвети как да се справим с този проблем.

Период на опознаване

През 20-те години човек израства наистина много. Както си бил весел и спокоен студент, изведнъж един куп отговорности ти се стоварват на главата. Хората имат очаквания от теб и ти имаш очаквания от себе си. Но много често не знаеш откъде да започнеш. Всичко е ново и неясно и имаш чувството, че никой не те е подготвил за този момент. Все още не познаваш себе си добре, а трябва да правиш сериозни избори. Каква кариера искам да преследвам? Дали да си следвам мечтите или парите? Кога трябва да се оженя и да имам сериозна връзка? Кога е време да се изнеса на квартира?

Изправени сте пред толкова много избори и нямате никаква идея кое е най-доброто за вас, защото вие все още не знаете кои сте. Не сте сигурни в интересите си, в желанията си и тепърва започвате да опознавате истинския свят. Тук съветът ни е да имате търпение. Осъзнайте, че това е труден период за вас, устоявайте себе си и си дайте време да се опознаете. Имайте търпение и към себе си и към живота като цяло. Нещата ще се подредят.

Тревожност и депресия

Хората на възраст между 20 и 30 години са тези, които страдат най-много от тревожност и депресия. Това се дължи най-вече на огромните очаквания, които всички имат към тях и те към себе си. Ако досега са били отличници в училище, от тях се очаква веднага да намерят хубава работа и да станат самостоятелни. Само че училището няма нищо общо с реалния живот. Може би това, което са учили в училище, им е харесвало и са били успешни, но в живота не носи достатъчно доходи. Може би се чувстват изморени и объркани и не са готови сериозно да посветят времето си на кариерата. Или може би дори не знаят каква кариера искат да преследват. Следователно, младите хора се чувстват като в провал, независимо какво правят с живота си. Винаги може още. Тази идея сами я насаждат в главите си, но близките им също не помагат. „На твоите години аз вече бях семейна“, повтаря майка ти. Или „Нали вече си голям човек, крайно време е да си поемеш всички разноски“, пък твърди баща ти.

Но един млад човек, току-що излязъл от университета, едва ли има възможността толкова бързо да се осъзнае и да поеме всичко в свои ръце. Това сравнение и куп отговорности са причината много млади хора да се чувстват депресирани или да получават паник атаки, мислейки за бъдещето. Много е важно да бъдем толерантни към тях и да им помогнем да бъдат толерантни към себе си. Всеки човек е на свой график и следва своя път. Не се сравнявайте нито с родителите си, нито с приятелите си. Това че някои вече имат деца или добра работа с висока заплата, не означава, че вие сте по-назад от тях. Следвайте вашите цели и си имайте доверие. Отново, нещата ще се подредят.

Чувство на самота

Това е период, през който може да се чувствате ужасно изолиран. Дори и сам да искате да изолирате себе си, само и само да избегнете въпроси като: „И ти сега с какво се занимаваш?“, „Как върви живота?“, или „Кога ще те видим с някое гадже?“. Може да се чувствате неудобно пред хора или да се срамувате, защото все още не сте постигнали това, което сте си мислили, че вече трябва да сте постигнали. Но помнете, вие не сте единственият човек, който преминава през този период. Изброените по-горе трудности, както и много други, са неща, през които ваши връстници също преминават. Поговорете с тях и споделете какво ви тревожи.

Споделете опит, знания и съвети. Това ще ви помогне да осъзнаете, че не сте сами и имате подкрепа. Когато имате с кого да споделите този труден период, дори и само това ще ви облекчи. Няма да се чувствате чак в такъв голям провал и няма да ви е срам от емоциите ви, знаейки, че не сте единствените, които ги изпитват. Усещането за споделена подкрепа е изключително важно и полезно. Не се изолирайте и знайте, че нещата рано или късно ще се подредят.