През последните няколко години човечеството е поставено пред редица изпитания. Новото десетилетие започна с разпространението на смъртоносния коронавирус, за който все още няма окончателен лек, продължи с бума на маймунската шарка, а тази година станахме и свидетели на война в европейска държава в наши дни.
Украйна се озова под инвазията на Русия, като боевете там все още продължават, а милиони бяха принудени да напуснат дома си. Тези пък, които останаха в страната, са изложени на студ и тъмнина, след като основните източници на електричество бяха бомбардирани. И докато трудно можем да направим нещо за хората в самата Украйна, съвсем спокойно можем да подадем ръка на бежанците, които търсят подслон и подкрепа в тези тежки времена.
Мила Кунис направи точно това, демонстрирайки голямото си сърце заедно със съпруга си Аштън Къчър. Двамата решиха да дарят 37 милиона долара на бежанците, на които да се осигури по-добър живот поне в началото на тяхното пребиваване далеч от дома.
Що се отнася до имигрантските истории, тази на Мила е повече или по-малко типична американска приказка. Актрисата е родена през 1983 година в тогавашния съветски град Черновци, намиращ се в територията на днешна Украйна, където заедно с роднините ѝ, някои от които оцелели след холокоста, са видели други хора, изправени пред антисемитизъм, потисничество и липса на възможности. Именно затова решават да си съберат багажа и да се преместят. Това е бил ход, на който дядо ѝ категорично се съпротивлявал, докато не видял Дисниленд.
„Брат му се беше преместил в Ел Ей през 70-те. Когато дядо ми го посети, той го завел в Дисниленд и това е мястото, което му променило гледната точка за Запада. Върна се в Русия и каза, че тръгваме“, спомня си Кунис.
През февруари, когато руските сили нахлуха в Украйна, Мила – която се мести в Лос Анджелис на 7-годишна възраст през 1991 година, след като семейството ѝ получава визи като религиозни бежанци – не можела да си представи ужаса да бъде принудена да бяга. Но много добре е знаела за несигурността, която идва с напускането на дома, за който съществува вероятността да не бъде там, когато се завърнеш.
В отговор на всичко това, тя и съпругът ѝ Аштън Къчър стартират страница в GoFundMe, в която събираха средства в подкрепа на сайтовете flexport.org и airbnb.org. И двете организации предоставяха краткосрочни домове и продукти за милиони бежанци. До момента даренията достигат до 37 милиона долара, а мисията на актьорите продължава.
Самата Кунис дарява 3 милиона долара и казва, че помощта трябва да бъде стандартно действие в днешно време. По думите ѝ, това е бил един от малкото случаи, в които е говорила за филантропската си страна, защото не виждала друг начин, по който да постигне целта си. „Когато видяхме Путин да тръгва срещу цяла страна, знаехме, че огромна криза е напът да избухне“, казва още Мила.
Разказва, че започнала да получава обаждания от хора, които са искали да помогнат на тези в беда, защото са знаели, че тя има познания в неправителствените организации и как се ръководят. Само за 24 часа двамата с Аштън решават и създават страницата Stand with Ukraine, за да могат да помогнат на повече хора да осигурят помощта, която искат.
Мила Кунис и Аштън Къчър: Къпем децата си, само ако видим мръсотия по тях
Мила Кунис разкри кой е най-големият ѝ родителски провал
Мила Кунис и Деми Мур заедно в реклама: Имаме много общо помежду си
Относно децата си – Уайът (8) и Димитри (6) – Кунис споделя, че им разказва за ситуацията в родната си страна, но им спестява подробности, които биха могли да ги разстроят. Те обаче са напълно наясно какви корени носят в себе си, защото Мила и родителите ѝ си говорят на руски. Постепенно Уайът и Димитри разбират, че са наполовина украинци и по думите на майка им, се гордеят с това.
„Истината е, че аз съм голяма американка. Отгледана съм в Лос Анджелис. Имайки предвид това, никога не съм била по-горда да се нарека украинка. Горда съм, че децата ми имат това потекло“, категорична е звездата.
Тъй като приключваме годината съвсем скоро, Мила беше попитана какво ѝ дава надежда в трудните времена, през които преминаваме. Отговорът – децата. „Те имат тази естествена способност да изпитват емпатия без дори да са я научили. Имат желанието да помогнат без да им е поискана помощ. Децата днес мислят много по-глобално, отколкото преди“, казва тя. Според нея, днешните малчугани знаят много добре, че светът е по-голям от това, което виждат пред себе си, и това ще им позволи да помогнат на останалите около тях.