Кристина Апългейт сподели откровения за годините си в сериала „Женени с деца“, когато е трябвало да се бори с хранително разстройство.
В новия си подкаст, където е водеща заедно с приятелката си Джейми-Лин Сиглър, актрисата каза, че досега никога не е обсъждала публично този проблем. По думите ѝ, всичко започнало, когато съседско момче я нарекло „дебела“, още докато била дете. Този обиден коментар, макар и получен в ранна детска възраст, се отразява сериозно върху психиката на Апългейт, която започва да се лишава от храна в продължение на години и да тормози организма си. Целта – да се впише в представите за перфектност на околния свят.
Когато е била на 15 години и тъкмо започвайки своето 10-годишно приключение като част от актьорския състав на сериала „Женени с деца“, Апългейт била поставена на програма за отслабване от собствената си майка. „Тя беше много състезателна. Ако сваля 50 килограма, щеше да ме попита как съм го направила. А причината беше, че имах хранително разстройство и ядях по пет бадема на ден и плачех постоянно, не исках да изляза от вкъщи с години“, казва Кристина.
Тъй като героинята ѝ Кели Бънди в „Женени с деца“ постоянно носеше поли и по-къси блузи, Апългейт е искала да бъде толкова слаба, че да ѝ се виждат костите. Признава, че по това време вече е страдала от анорексия.
За щастие, състоянието ѝ се забелязва от колегите и режисьорите на терен, които са взели нещата в свои ръце и са започнали да провеждат разговори с нея. Те осъзнали, че Апългейт рядко се храни на снимачната площадка и че тялото ѝ започва да изглежда далеч от нормалното за една тийнейджърка и млада дама. Тя била толкова слаба, че дори най-малкият размер дрехи ѝ бил голям и трябвало да бъдат преправяни. „Но аз се смятах за огромна“, признава актрисата.
От своя страна, 42-годишната Сиглър също сподели за своите проблеми с хранителните навици. Тя си спомня, че всичко е започнало, когато осъзнала, че хората около нея постоянно говорели за хранене и калории. Тогава започнала да си води записки, за да може да влезе във формата, изисквана от обществото.
Проблемите ѝ се засилили, след като заснела пилотния епизод на „Семейство Сопрано“ през 1997 година и се видяла на екрана. „Бях най-пълната, каквато някога съм била. Не изглеждах като никоя друга млада дама в нито един друг сериал, който бях гледала. Имаше една година между пилотния и първия епизод и през това време имах хранително разстройство“, казва водещата.
Сиглър казва, че е страдала от булимия, при която правила интензивни упражнения веднага след хранене. И тогава записвала всичко, което консумирала. „Във всеки тефтер, който имам от гимназията, има малки цифри в ъгъла. Това са изчисления на калории и храна“, казва тя.
Когато се завръща за официалния първи епизод на „Семейство Сопрано“, Сиглър за малко да загуби работата си заради твърде слабата си фигура. Споделя, че в един момент тежала едва 36 килограма. Актрисата допълва, че всички на снимачната площадка са се опитали да ѝ помогнат и всъщност това я вади от дупката на хранителното разстройство. „Те просто искаха да съм здрава“, казва Сиглър.
Апългейт, която се сприятелява с колежката си покрай диагнозата за множествена склероза, която получава през 2021 година, казва, че е била в 30-те си години, когато окончателно е победила хранителното разстройство. Все пак допълва, че страничните ефекти на МС и лекарствата, които приема, са я накарали да отслабне с 20 килограма. „Демонът в главата ми се завръща и това ме плаши. Трябва да съм наясно с него, за да не попадна отново в спиралата на лошите навици и да нараня себе си“, казва Апългейт.
„Демонът“ е бил налице и когато тя се появява на наградите „Еми“ този януари. След като получи бурни овации на крака, актрисата се пошегува, че по-слабата ѝ фигура не се дължи на използването на Оземпик. В подкаста признава, че тези думи са били защитен механизъм. „Направих си шега, защото виждах какво си мислят всички... и бях засрамена. Демонът ми казва всички тези неща“, казва звездата.
Двете дами са категорични, че откровеният разговор по теми, които ги плашат, всъщност е добро решение, защото така могат да помогнат на хора в тяхната ситуация. Казват, че никой не се е опитал да им помогне навремето, което влошило проблема.
„Не искам дъщеря ми да ме вижда, че не ям. Винаги съм имала проблеми със самочувствието си. Не искам подобна съдба за дъщеря си“, казва Кристина Апългейт, която е майка на тийнейджърката Сейди.