Много приятен тип

За Ернан Катанео говорим, разбира се. Роден е в далечна Аржентина и има онова екзотично-привлекателно излъчване, което наистина може да те остави без дъх.

Най-невероятното е, че успява да вкара целия си темперамент в сетовете, които карат публиката в клубовете да полудява от танци. Е, последният път когато беше в София, а именно преди няколко дни, не беше съвсем в стихията си.

Срещнахме се буквално 15 минути преди да застане зад пулта в Ялта и нямахме много време да си чешем езиците. Не само, че аз бях един от малкото журналисти, на които обърна внимание (другите просто ги отряза най-брутално), но и миксът му не беше толкова денс и фънки (тази прекрасна думичка значи нещо като весел, нали знаете), колкото са свикнали феновете му.

Нищо де, всички му простиха и останаха до края, защото още помнят лятното му гостуване на българското Черноморие миналата година, когато вилня зад пулта до изгрев. Пък и Ернан вече е твърде известен, за да бъде иначе. Ето го и него.

Как си? (Това е първият ми въпрос, защото изглежда доста уморен, въпреки че се хили)

О, чудесно, много се радвам, че отново съм тук. Тази вечер е прекрасна.

Да, и аз така смятам. Какво да очакваме от теб след малко?

(Широка ааа усмивка, веселяк човек, ей) Ами, идването в България е адски приятно, това е едно от любимите ми места. Тук публиката е толкова екзалтирана и отворена, че можеш да експериментираш спокойно.

Забелязах, че хората обичат разнообразието в една единствена нощ – бърз ритъм, изненадващо забавяне, плавно преминаване от един хаус стил към друг. Обожавам това настроение. Можеш да им пуснеш класически хаус, прогресив, тек-хаус и какво ли не.

Тук просто публиката се доверява на ди джея, оставя се в неговите ръце и очаква да чуе всичко. Именно за това обичам да идвам тук и не мога да ти кажа какво точно ще пускам. Ще го реша на момента, като видя пъстрата тълпа пред мен.

Ти не си просто поредният ди джей. Името Ернан Катанео вече е своеобразна марка, истински бранд. Как искаш да те възприемат хората?

Ами, колкото и да обикалям по света, аз имам своя произход и държа на него. Това е едно от нещата, което обичам хората да разпознават. Не, че използвам много латино, а че идвам от тази гореща част на света.

Освен това мисля, че успявам да изразявам добре моята емоционалност, същността си. Наистина ми е приятно да ме наричат бранд, но по-важното е за мен да карам хората да усещат музиката ми, моето Аз в нея и да се чувстват добре от това. Има толкова много ди джеи по света и всеки от тях се опитва хем да има своята собствена идентичност, хем да не бъде съвсем единак.

Пък и днес е супер лесно за всеки да миксира музика. Онова, което отличава ди джеите един от друг, а и гарантира качествено парти е персоналният усет да пуснеш точната плоча в най-удачния момент според настроението на публиката. И да я накараш да полудее пред очите ти. Това се старая да правя и аз. А когато го правиш с удоволствие се получава.

Опитай се да опишеш себе си с 3 думи.

Интересно. Не, това не е част от описанието, чакай. Много приятен тип. Да, мисля, че това съм аз.

Точно три браво. Имаш ли любимо парти място, което да те кара да се чувстваш уютно като у дома си?

Те са няколко, но трябва да ти призная, че тук, в един клуб в Москва и на още няколко подобни места в Източна и Централна Европа ми е най-добре.

Например в Ялта смятам да се връщам всяка година когато мога, защото направо ме разби. Този клуб има своето невероятно излъчване, което всеки път ме държи в напрежение.

В големите клубове в Западна Европа и САЩ има повече хора, но те по-рядко усещат моето послание в определена вечер. Ако настроението на тълпата е за повече тек-хаус например и тя не получи точно това или пък не иска ритъма да се сменя често, аз трябва да се съобразя максимално с нея.

Те просто не са толкова отворени и склонни към експерименти. И като отида в някой известен клуб знам, че тази вечер не мога да пускам това или онова, трябва да се вкарам в някакви рамки. За това тук е толкова специално.

Добре, тогава как решаваш какво точно да пуснеш пред толкова отворени хора като тези, които те чакат отвън?

Обикновено нося със себе си 200-300 различни компилации, когато идвам тук. За сравнение ще ти кажа, че на по-стандартните партита ходя с по 40-50 само. Но там публиката е предсказуема и не обича изненади.

Като се появя, първото парче ми е почти винаги ясно предварително. Обаче веднага започвам да наблюдавам хората и да се опитам да намеря онази музика, която хем ще ги накара да подскачат, хем ще им предаде и моята емоция до някаква степен.

Понякога е много лесно да сте на една вълна, друг път не чак толкова. Това е част от работата на ди джея обаче, няма как. И именно това е най-вълнуващата част, защото е голямо предизвикателство да обединиш хората пред себе си с помощта на музиката. Когато успееш, изживяването е неповторимо.

Аз постоянно търся начин да изразявам себе си по най-интензивния начин, който да удовлетворява публиката.

Защо според теб Ибиса е една от най-култовите дестинации, където клубната култура е толкова силна? Има много полуголи мацки ли..?

Ибиса е много особено място, но и не чак толкова. Просто там хората обикновено отиват на парти-почивка и се отпускат максимално. Условията предразполагат за голямо парти безкрай.

Обичам да пускам там, защото хората не са били на работа в петък, нито ще си помислят за понеделника, когато пак трябва да работят, както е в Западна Европа например. Публиката няма притеснения или задръжки, времето е нищо. Това създава уникална атмосфера.

Между другото, у дома и в Източна Европа е същото. Хората излизат и се забавляват, независимо до колко часа са били в офиса и дали още утре не трябва да свършат нещо. Това важи за България, Румъния, Полша и други. Ако отидеш в Германия например, там хората не се отпускат чак толкова, по-умерени са, не се забавляват.

Всичко, което се говори за Буенос Айрес ли е вярно – че там постоянно има партита с много музика, яки клубове, страхотни жени и градът не заспива?

О, доста неща си чула, а има и още (смее се). Но, да, това е много буен град. Огромен, наблъскан с музика, но не е много различен от Европа.

Буенос Айрес даже много прилича на България и особено на някои средиземноморски градове. Ние произхождаме предимно от италиански и испански предци, но сме много изстрадали като вас, източноевропейците.

И сме уникална смесица между щастие и меланхолия, която е много близка до вас. Всеки път като дойда насам го забелязвам и виждам приликите между моя народ и хората в Източна Европа.

Освен това аржентинците са адски страстни, крещят много като италианците и гърците, обожават футбола, клубовете, добрата храна. Но, най-хубавото е, че не са арогантни, напротив, влагат сърцето си във всичко.

Освен това и жените са наистина красиви. Точно за това все повтарям, че Аржентина не е толкова екзотична страна, имаме много общи неща с вас. Ето защо се чувствам много добре тук. (Смеем се.)

Като спомена футбола, тук също е на голяма почит. Ти как си, риташ ли?

О, да, разбира се. Това може би е единственият спорт, който генерално ме интересува. А това важи за повечето аржентинци, всички разбират от футбол. Знаеш, че Марадона ми е сънародник. А Бока Хуниорс е най-великият отбор на света и ми е любимият. (През цялото време е много разпален).

Ходиш ли на мачове, когато можеш?

Много ми се иска, но в Европа рядко успявам, защото те са през уикендите, а за мен това е най-натовареното време. Все пак основно тогава работя. Пък и с честите ми пътувания по света е доста трудно.

Но когато си почивам и съм в Аржентина често ходя на стадионите, много обичам. Освен това успявам да следвам любимия си отбор по света, дори в Япония съм гледал Бока.

Къде си почиваш най-добре?

По-голямата част от годината прекарвам в Европа. Старая се обаче в началото на всяка година да се връщам със семейството си за месец-два в Аржентина. Тогава там е топло, а тук е ужасно студено. И имам възможност да прекарвам повече време с близките и приятелите си, които иначе много ми липсват.

А в Европа много обичам Гърция, там има вълшебни места. Имам доста приятели, обичам храната им, атмосферата. Наистина си почивам.

Хм, ти си най-добрият (четка) Но имаш ли любим ди джей като ти писне от тебе?

Има много добри ди джеи по света, на които искрено се радвам. Това ще е дълъг списък. Но винаги съм харесвал Джон Дигуид и Саша Коу, има и други разбира се, аз самият имам много приятели от бранша.

А Дани Теналия например (който съвсем скоро посети България за първи път, б.а.) е истинска класика. Без него и още няколко легендарни имена изобщо нямаше да седим и да си говорим тук с теб. Те са онази креативна част, която променя и развива музиката, именно ди джеи в най-пълния смисъл на тази професия.

С какво може да те впечатли една жена?

Ами, с нещата, които притежава жена ми. (Смее се). Но иначе харесвам обикновени хора, с които е много забавно. За това животът ми е толкова весел, щастлив съм. Освен всичко останало съпругата ми е много красива, пряма и остроумна, мисля, че това ме впечатли най-силно у нея. Даже вече имаме дъщеря, която е на 4 месеца.

Точно това ме вдъхновява най-много – близките ми хора, които ме правят ужасно щастлив. Така и музиката ми е по-емоционална и по някакъв начин специална.

Какъв е следващият ти проект?

Имам нов сингъл, който ще се появи до месец-месец и половина. Ще го издаде един британски лейбъл. Това е парче от последния ми проект, което обаче така и не се появи самостоятелно. Но сега това ще стане, направихме му и ремикс, така че стана още по-интересно.