Черно-белите фотографии носят силен естетически заряд, лека меланхолия към миналото и мощно арт-усещане. Наведнъж.
Още повече, снимането в черно-бяло насочва възприятията изцяло към композицията, сюжета и контраста, вниманието към които много често бива отвлечено от наличието на цветове.
Това са няколко от причините, които се превръщат в двигател за много (модни) фотографи, които оцветяват изкуството си в тези два цвята.
Дали защото женската красота, заснета на черно-бяла лента, придобива ново измерение, но подобни фотографии просто могат да ти вземат дъха и да ти донесат неповторимо естетическо удовлетворение.
С часове мога да продължа да възхвалявам черно-бялата фотография, но е време да разкрия имената на двамата фото-дейци, чиито снимки може да разгледате в галерията.
Двамата нямат нищо общо помежду си, с изключение на любовта си към черно-бялата лента (и към женската красота).
Условно казано, защото благодарение на програми като Photoshop и на дигиталните фотоапарати, които позволят директно снимане в този режим, черно-белият ефект може да бъде постигнат за секунди, без наличието на подобна лента и на тъмна стаичка.
Единият живее и работи в Париж, като фотограф на свободна практика, и се казва Анди Джулия.
В работата му изпъква любовта към изминалите десетилетия, но пречупена през съвременно око. Тук-там прозира цветно тониране, което само допълва артистизма на снимките, без да разсейва.
Много често за фон използва стари сгради, или пък винтидж декорирани стаи. А моделите му често са облечени в кожа и навяват мрачен готически романтизъм.
Другият е американецът Рандал Слевин.
Прекарал младостта си в сърфиране, каране на борд и обикаляне на Щатите на стоп, днес той може да бъде открит в слънчевия Ел Ей. Снимал е за Esquire, Flaunt и BlackTail - популярни в САЩ списания.
Фотосите му са дръзки, но елегантни, и откровено носят аромата на секс.
Заповядайте в галерията. Дано тя ви достави поне половината от удоволствието, което достави нейното създаване на мен самата.