По време на работния ден, неизбежно идва едно време (обикновено след обяд), когато сте на крачка да заспите на бюрото пред компютъра.
Обикновено го свързваме с обилното похапване и невъзможността организма да обработи голямо количество поета храна за кратко.
Оказа се обаче, че тялото ни тласка да към нещо, което е изключително важно за поддържане на нормалните способности и реакции.
Изглежда испанците и другите средиземноморски народи, при които следобедната почивка е станала закон, са не мързеливи, а много мъдри хора.
Дрямката през деня не само побеждава умората, но и увеличава способността на мозъка да приема повече информация, сочат резултатите от американско изследване.
Доброволци, които спали 90 минути през деня, имали по-добри когнитивни способности в сравнение с онези, които останали будни.
Изследването на учени от Калифорнийския университет в Бъркли показва, че мозъкът се нуждае от сън, за да обработи краткосрочната памет, създавайки "пространство" за нови факти, които да бъдат запаметени.
В рамките на изследването на 39 здрави доброволци била дадена сложна за научаване задача сутринта, преди половината от тях да бъдат изпратени да подремнат.
Когато тестовете били повторени, участниците, които подремнали, показали по-добри резултати в сравнение с онези, които останали будни.
“Следобедната сиеста не само коригира грешките от продължителното будуване, но и на неврокогнитивно ниво те отвежда отвъд границата, където си бил, преди да подремнеш”, заяви ръководителят на изследването д-р Матю Уокър.
Изследване на електрическата активност на мозъка сочи, че това може да се случи между дълбокия сън и периода на сънищата, наречен втора фаза на съня с небързи движения на очите, когато базираната върху факти памет може да бъде преместена от "временния склад" в хипокампуса към друга зона, наречена префронтален кортекс.
Излиза, че изобщо не трябва да се чувстваме виновни, ако за пореден път сме заспали пре учебника, счетоводния баланс или попупопълнената база данни. То е за добро.