По какъв начин вредят генномодифицираните храни?

По принцип в България вносът (и производството) на генномодифицирани храни е забранен. Има хора, обаче, които смятат, че тайно се вкарват такива продукти – мутанти и хората не си дават сметка, че ги консумират. Можем само да се надяваме, че не е така, защото тези храни крият рискове за здравето ни.

Има държави като САЩ, например, където повече от 85% от царевицата и соята, които се отглеждат са от семена, с променено ДНК (за увеличаване на добива). В същото време тези две култури играят главна роля в безброй преработени храни, от дресинга за салата до хляба.

Защитниците на генномодифицираните (ГМО) храни твърдят, че по този начин земеделците ползват много по-малко химикали за отглеждането на културите, което означавало по-чиста околна среда и по-евтини хранителни стоки. Но остава въпросът: Какво влияние имат ГМО храните върху здравето ни в дългосрочен план?

Отговорът е, че всъщност никой не знае. Тези храни са на пазара едва от 1994 година насам и все още няма категорични изследвания за техния дългосрочен ефект върху хората. Към днешна дата повечето от проучванията са направени върху животни, но най-тревожен е фактът, че някои от тези храни, водят до промяна в обмяната на веществата, до възпаления на бъбреците и черния дроб и до понижаване на плодовитостта.

В един експеримент, няколко поколения хамстери били хранени с ГМО соя. Третото поколение на въпросните гризачи било абсолютно стерилно и не можело да се възпроизвежда.

В допълнение, страдащите от алергии се притесняват, че в някои храни са прехвърлени гени от растения, които предизвикват алергии (например ген от фъстъци се намира в захарното цвекло). Ричард Гудман, професор от Университета на Небраска, казва, че вмъкването на нови гени в деликатно изградения геном на семената е хазартна игра, тъй като учените не могат да предвидят всички последици. Например, могат да създадат нови, опасни алергени.