В последно време белият ориз беше доста „оклеветен" от учени, диетолози и журналисти. Но ако се замислите, почти всеки китаец яде бял ориз и то на всяко хранене (както ние правим с хляба), а средностатистическият китаец е здрав и слаб, без да е прекалено кльощав.
По принцип, оризът е по-добрият избор в сравнение с пшеницата, която се предпочита в Западния свят, тъй като съдържа повече аминокиселини (градивните елементи на протеина) и витамини. Той е един от най-древните култивирани култури и до днес е една от основните храни на огромна част от човечеството.
В кафявият ориз има много повече никотинова киселина, магнезий, цинк и желязо, ако го сравним с белия ориз. За разлика от белия ориз, кафявият има голямо количество фибри, витамини от група В, А, Е, също така фолиева киселина, фосфор, мед и йод. Специалистите по храненето го определят като най-полезният ориз. Според тях именно кафявият ориз е отлично средство за повишаване на настроението, а също така и на сексуалната активност.
Да, но в кафявия ориз има много високо съдържание на фибри, което го прави по-труден за асимилиране, а освен това може да предизвика и стомашно разстройство.
Малко хора знаят, че наред с многото видове бял ориз и прочутия кафяв ориз съществува и така нареченият червен ориз, който е по-лесен за храносмилане от кафявия. На цвят е червеникавокафяв, но не оцветяването е важно в случая.
Твърди се, че червеният ориз прочиства кръвта и червата. Преди употреба червеният ориз трябва да се накисне за половин-един час във вода, за да се свари по-лесно. Може да се комбинира с бял ориз.
В Аюрведа има много диети за лечение на различен дисбаланс в организма на базата на ориз, защото той е питателна храна, притежаващи целия спектър от аминокиселини, витамини и минерали, а освен това ускорява изгарянето на мазнините.
В действителност, от най-съществено значение е аминокиселината метионин в ориза, която предпазва от увреждане черния дроб. Диабетиците и вегетарианците също трябва да ядат ориз, тъй като се нуждаят от растителните протеини в него.