IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Нещата, които не знаете за мазнините в тялото си

1 ноември 2013 13 00

Защо хората са заинтересувани да имат известно количество мазнини в тялото си?

Снимка: Dreamstime

Снимка: Dreamstime

Какво знаем за телесните мазнини? Това е мастна тъкан, която може да причини затлъстяване, диабет, хипертония и други страшни болести. В същото време тя играе важна роля за запазване на по-гладка и опъната кожа, а освен това чрез нея тялото съхранява допълнителна енергия. Подкожните мазнини задържат топлината на тялото и предпазват вътрешните органи. Тези мазнини отделят химикали, които влияят на апетита и помагат за регулиране на менструалния цикъл.

С други думи, хората са заинтересовани да имат известно количество мазнини, въпреки че усилено се борят да се освободят от тях. Вижте и кои са другите характеристики на телесните мазнини:

1. Телесните мазнини имат различни цветове.

Когато мислите за телесните мазнини, най-вероятно си ги представяте в бял цвят, подобно на сланината при животните. Но има и кафява мастна тъкан, която е по-разпространена при новородените, защото им помага да запазят телесната си температура стабилна. Оказва се, че възрастните хора имат малки количества кафява мазнина.

През 2012 г. учени от Университета в Шербрук публикуваха изследване, което показва, че когато участниците в проучването били изложени на ниски температури, кафявата мастна тъкан в тялото им запазила топлината им, а телата им използвали белите мазнини като енергиен източник. С други думи, кафявите мазнини изгарят белите.

2. Не всеки има кафява мастна тъкан.

Въпреки това хората с наднормено тегло почти никога нямат кафява мастна тъкан, отбелязва вестник „New York Times“. Затова учените изследват дали липсата на кафявата мастна тъкан причинява затлъстяване или дали бялата телесна мазнина не „претопява“ кафявата.

Според статия във вестник Huffington Post, възрастните хора имат около 50 грама кафява мазнина, която може да изгори годишно енергия, равна на около 10 килограма бяла мазнина. Въпреки това, хората започват да губят кафявата си мастна тъкан към края на 40-те и началото на 50-те си години. Учените не са сигурни дали причина за това е процесът на стареене или затлъстяването, характерно за средната възраст. В момента се разработва лекарство за стимулиране на растежа на кафявата мастна тъкан.

3. Всяка мастна тъкан запазва топлината на тялото.

Всички мастни клетки, не само кафявите, могат да запазят температурата на тялото, реагирайки на студа чрез освобождаване на енергия под формата на топлина. Този процес зависи от протеин, наречен UCP1, обясняват учени от Университета по медицина в Харвард.

4. Спортът може да промени ДНК-то на вашите мастни клетки.

Количеството на мазнините в тялото отчасти се определя от генетиката, но шведски изследователи казват, че упражненията могат да играят роля при включване или изключване на определени гени, които имат връзка с натрупването на мазнини.

Учените изследвали мастните клетки на десетки затлъстели, но здрави шведски мъже, след което ги подложили на 6-месечен спортен режим два пъти седмично. В края на периода, мъжете били спаднали на тегло, а много от гените в техните мастни клетки били променени. Това били най-вече тези, които отговарят за скоростта на складиране и риска за развитие на диабет.

5 . Не всички мастни клетки са равни.

Някои хора с наднормено тегло са метаболитно здрави, докато други имат метаболитни заболявания като диабет, високо кръвно налягане и високи нива на холестерола – нещо, което се вижда на клетъчно ниво. Ново проучване в списание „Diabetologia“ предполага, че мастните клетки на пълните хора със здравни проблеми работят по-различно от мастните клетки на здравите хора с наднормено тегло. Мастните клетки при здрави хора с наднормено тегло са по-малки и нови, но това не означава, че нещата ще останат така завинаги.

6. Мазнините в човешкото тяло са пълни с потенциални стволови клетки.

Модата да се събират стволови клетки от пъпната връв на новородено може да отмине в бъдеще, след като учените успеят да изолират стволови клетки от мазнините по време на липосукция, например. За съжаление това е трудно и все още не се прави.

7 . Мастните клетки също имат нужда от сън.

Ако внезапно ви се доспи много, то причината за това може да е във вашите мазнини, които реагират на инсулина. Изследователите от Университета по медицина в Чикаго изследвали седем млади, стройни участници в проучването. През първата седмица те прекарвали по осем часа и половина в леглото в продължение на четири последователни нощи. Един месец по-късно, те прекарали четири и половина часа в леглото в продължение на четири последователни нощи. По време на двете сесии, приемът им на храна бил идентичен.

В края на всеки 4-дневен период, изследователите отстранявали мастни клетки от коремната област на доброволците, за да измерят как те отговарят на инсулина. След периода с по-краткия сън, чувствителността на мастните клетки към инсулина намаляла с 30 процента (подобно на хората с диабет). Тоест, трябва да се наспивате добре, иначе можете постепенно да затлъстеете.

8. Лекарите са по-загрижени за мазнините, които не могат да видят.

Любовните дръжки, бричовете, отпуснатия корем и двойните брадички са лесно видими признаци на излишни мазнини, но те не са толкова тревожни, колкото мастна тъкан, която не се вижда с просто око. Подкожната мастна тъкан и по-точно висцералната мастна тъкан, която се вгражда дълбоко в корема, запълва пространството между нашите органи и изпомпва химикали, които могат да повишат риска от сърдечносъдови заболявания, хипертония и диабет, според Медицинския университет в Харвард.

Ако тялото ви е с форма на круша, няма защо да се притеснявате, но ако се закръгляте като ябълка (тоест пълнеете на корем), то по-голямата част от мазнините ви са висцерални. За щастие, висцералната мастна тъкан, както и подкожните мазнини, могат да се намалят с правилна диета и редовен спорт. Но не си мислете, че само коремните преси ще ви свършат работа.

Автор - снимка
Автор на статията:
Teodora Dragoeva

КоментариКоментари