Половината българи са с наднормено тегло, само 10% спортуват

Въпреки сериозните здравословни последствия, хората все още не могат да осъзнаят важността на тези проблеми.

Това показват резултатите от Национално проучване върху наднорменото тегло на социологическата агенция МБМД, в което са участвали 1305 души от всички региони в страната.

Наднорменото тегло и затлъстяването са най-характерни за хората в Северозападна България. Там с подобни проблеми са 63% от населението. Следват областите на Пазарджик, Пловдив, Смолян, където с наднормено тегло са 60% от хората.

Най-малко са дебелите българи в регионите на Русе и Ловеч. В тези места с наднормено тегло или затлъстяване са 43%. По-малко са пълните хора в големите градове, отколкото в селата, показват още данните от изследването.

Разликите в отделните райони се дължат най-вече на демографската им структура, както и на различния начин на живот в малките и големите населени места.

Възрастта оказва силно влияние върху теглото на българите. Най-голям е делът на хората с наднормено тегло и затлъстяване над 40 години. Той варира между 57 и 65 процента.

Проблеми с килограмите обаче имат и по-младите. По-пълен от нужното е всеки седми младеж между 14 и 17 години, всеки пети между 18 и 29 години, както и една трета от хората между 30 и 39 години.

Мъжете са по-дебели от жените, показва още изследването. 52% от силния пол са с повече килограми от нужното.

При българките този дял е 46%.

Липсата на движение, неправилното хранене и стресът са основните причини за силното разпространение на наднорменото тегло и затлъстяването сред българите, сочат още данните от изследването.

Една трета от българите не извършват физически натоварвания в ежедневието си, нито спортуват. При останалите две трети 40% работят в градината, като копаят или плевят, а 20% се разхождат.

Реално спортуват едва 10 % - 6% бягат, а 4% ходят на фитнес.

В същото време всички си похапват добре. 55% от българите смятат обяда за основно хранене, едва 9% считат, че това е закуската. Все повече нараства и дела на хората, които ядат навън – те са една трета от всички.

Повечето от тях са млади хора, добре образовани, предимно българи, които живеят в столицата. Причините за храненето навън са липсата на време – 57%, нуждата от делови контакти – 29%.

Менюто на българите също не е здравословно. 37% от хората подбират храната си според вкусовите й качества, а не според това дали е здравословна. За 48% закуската включва кафе, при 43% готови тестени закуски. Почти една трета за вечеря подбират салата, пържени картофи и скара.

На обяд този процент е по-малък. 43% от българите ядат и между основните хранения. Обикновено те похапват вафли, шоколад и солети. На празници 25% преяждат, а по време на стрес всеки осми се успокоява с ядене.

Излишните килограми водят до естетически и здравен дискомфорт, сочи още изследването. Половината от хората с наднормено тегло не се чувстват физически добре, а една пета смятат, че не изглеждат добре. Всеки 13-ти не може да носи дрехите, които иска, а всеки 14-ти – да върши работата, както желае.

Въпреки тези проблеми делът на хората с наднормено тегло, които са опитвали да отслабнат, е нищожен. 20% от българите са пробвали да намалят теглото си. Сред тях обаче са представители на четирите групи според индекса на телесна маса.

Оказва се, че всеки пети с поднормено тегло е пробвал да отслабне, което е силно притеснителна тенденция, защото показва липсата на реална преценка за препоръчителното тегло.

При хората с нормално тегло този процент е 12, при тези с наднормено – 25, а при затлъстелите – 33. Най-честият способ за редуциране на килограмите се оказват диетите, но ефектът не е голям. Едва 28% са казали, че са постигнали резултат за по-дълго време.

Резултатите от Националното проучване за наднорменото тегло показват, че българите все още не осъзнават сериозността на този проблем, коментираха от МБМД.

През следващите години се очаква броят на хората със затлъстяване да се увеличава, защото населението застарява. Това налага да се промени нагласата на българите към здравословното хранене и начин на живот, смятат от агенцията.