Защо не трябва да минавате на диета през януари

Тя няма да реши житейските ви проблеми, а само ще се отрази на самочувствието ви

Януари е. Току-що сте изкарали радостен месец на коледни партита, питки, баници, баклави и много вино и шампанско. Но наред с хапването и пийването сте чували и думата "диета" доста често. Всъщност поне един член на семейството или приятел се е зарекъл да започне нов режим на хранене и упражнения. Възможно е вече да се чувствате малко отпаднали и уязвими по отношение на тялото си. Всички тези токсични разговори за диети - "диетата започва от утре", "една седмица ще ям само салата", "по-добре да започна да свалям килограмите от Коледа" - наистина не помагат.

Знаете ли какво друго няма да помогне? Точно сега, точно когато получавате този следколеден спад в самочувствието, ще започнете да забелязвате, че компаниите за отслабване, фитнес залите, личните треньори, книгите за диети и уелнес инфлуенсърите засилват своя хор: "Нова година, ново АЗ". Ако това ви кара да се чувствате зле със себе си, ето това е целта.

Но какво ще стане, ако има и друг начин? Какво, ако тази година си дадем разрешение да останем такива, каквито сме? Какво ще стане, ако отхвърлим настойчивата покана да се преоткрием и вместо това се научим да имаме здравословна, функционална, дори радостна връзка с храната и телата си?

Движението срещу диетите става все по-силно, а заедно с него и посланието му - време е да отхвърлим доходоносната, често сексистка пропаганда, която ни казва, че не сме достатъчни, и да се научим да вярваме в себе си такива, каквито сме. През 2021 г. книгите, които изобличават безкрайните хранителни модни тенденции, културата на диетите и токсичната уелнес индустрия, набират популярност. Появи се "Революция без диети" на д-р Алексис Конасън - 10 стъпки за освобождаване от цикъла на диетите с помощта на съзнателно хранене и радикално себеприемане, книгата "Няма нужда от диети" на Пикси Търнър - Как да се превърнем в бунтари на диетата и да се сприятелим с храната и много други.

Всички те проповядват едно и също, много желано послание - че е време да се откажем от страшните, изпълнени с тревога послания на културата на диетите, в която сме живели през по-голямата част от живота си.

Може би, водени от тези експерти, бихме могли да пренапишем новогодишните си решения. Може би бихме могли да обещаем да се опитаме да приемем себе си, да се грижим за себе си и да облекчим нарушеното си хранене (както пише Лора Томас в книгата си, смята се, че нарушеното хранене засяга между 50 и 75 % от жените). "Заливани сме с послания, че трябва да се променим, за да се приемем: да се подложим на диета, да правим упражнения, да контролираме какво ядем", казва Томас. "И в края на тази дъга ще намерим гърнето със злато, а то е този безупречен живот. Това е лъжата, която ни казва културата на диетите: че ако сме по-слаби или ако отговаряме на определен размер на роклята, ще бъдем по-хубави, по-щастливи и по-достойни за любов. Но всъщност, когато стигнеш до това неуловимо място, осъзнаваш, че все още имаш всичките си проблеми, но си добавил и този допълнителен слой вина и срам, свързани с храната."

Тези кръстоносци срещу диетите се стремят да се отърват от срама и вината, чието наличие вероятно е доказателство за разстройство в храненето. Томас преподава на своите клиенти и на читателите на книгата си изкуството на интуитивното хранене. "В същността си интуитивното хранене се състои в това да се научите да се храните с физиологичните и психологическите си сигнали. Става дума за глада, засищането и комфорта. Става дума за това да реагирате на тези сигнали без вина, без срам. Движението за недиетично хранене е свързано с грижата за физическото, психическото и емоционалното ви здраве."

Това означава, че няма ограничения, няма елиминиране на хранителни групи, няма модни тенденции, няма хранителни планове. Това означава да се върнем към естествения начин на хранене, при който се доверяваме на естественото си чувство за глад, задоволяваме желанията си и се храним свободно.

Това е мисъл на авторката Ив Симънс: "Това, което се случва по естествен начин, когато не сме заливани с всички тези послания за диетата и безпокойството около храната, е, че просто ядем това, от което се нуждаем и искаме, и след това го оставяме. Посланието на хората, които изучават диетата и храненето от десетилетия, е абсолютно същото и то е, че единственото нещо, което трябва да правите, е да се храните балансирано с разнообразни храни и да не се елиминирате или ограничавате от нищо. През януари и всеки месец трябва да се храним за нашето психическо и физическо здраве. Трябва да се храним за социално взаимодействие и щастие. Всички тези други послания са просто шум."

Симънс и нейният съавтор Денисън са живели с хранителни разстройства, а Томас - с разстройство на храненето, което ги поставя в силна позиция да разбират и съчувстват на тревогите, които всички ние изпитваме около храната и телата си. Те са научили по трудния начин, както и аз, че опитите да се свиеш, да заемеш възможно най-малко място в този свят и да контролираш тялото си водят само до мъка. Това прави още по-убедителна тяхната задача да помогнат на жените да приемат себе си. Книгите им са навременни, важни, достъпни наръчници за нов начин на отношение към

Опитайте се да се храните нормално, да спортувате толкова, колкото искате, и да бъдете добри към себе си. И както казва Симънс: "Имайте предвид, че сте достатъчни. Опитайте се, ако можете, да си напомняте, че струвате нещо и че сте обичани, а това несъмнено е най-важното нещо. Да се биете за това, че не сте или не изглеждате по определен начин, не си заслужава, не носи полза на никого. Вие сте достатъчни такива, каквито сте."