Синдромът на поликистозните яйчници има ново име

• PMOS (полиендокринен метаболитен овариален синдром) е новото наименование на PCOS (синдром на поликистозните яйчници).

• Предишното наименование, което предполага, че разстройството включва главно множество кисти на яйчниците, представя погрешно широкообхватно хормонално и метаболитно въздействие.

• Други погрешни схващания са довели до чувство на неудовлетвореност, страх и забавена диагноза. Експертите се надяват, че промяната на наименованието ще помогне.

Синдромът на поликистозните яйчници (PCOS) има ново име – полиендокринен метаболитен овариален синдром (PMOS). Състоянието отдавна е едно от най-неразбраните хормонални проблеми и объркването може да бъде свързано и с името му.

Засягайки около 1 на 8 жени по света, PMOS възниква, когато яйчниците, а в някои случаи и надбъбречните жлези, произвеждат твърде много андрогени (полови хормони като тестостерон, които обикновено са в по-високо ниво при мъжете).

Новото име, което ще бъде въведено постепенно през следващите три години, по-точно описва състоянието като сложно ендокринно и метаболитно, което може да повлияе на менструалния цикъл, плодовитостта, кожата, косата, теглото, настроението, съня и дългосрочното здраве.

Разпространяването на това послание сред обществеността ще изисква известна работа, но е важно: Постоянните погрешни схващания за състоянието, включително едно, свързано с думата „поликистозен“ в предишното му име, са довели до пропуснати възможности за диагностициране и страх и разочарование в пациентите.

Ето 9 често срещани мита за PCOS и научно обосновани факти за PMOS.

Мит №1: Кистите на яйчниците са основният проблем при PMOS

Думата „поликистозен“ в името караше PCOS да звучи така, сякаш става въпрос главно за наличието на много кисти в яйчниците. „Полиендокринен“ измества фокуса към това, което експертите сега казват, че е по-важно – по-широки хормонални и метаболитни промени.

„Предишното име се фокусираше само върху един аспект – репродуктивния“, казва д-р Ануджа Докрас, професор по женско здраве. „С напредъка в разбирането на това състояние, новото име е по-изчерпателно“.

Думата „киста“ също предизвиква ненужно безпокойство, според д-р Хедър Хъдълстън, която е специалист по репродуктивна ендокринология и безплодие в Сан Франциско. Тя казва, че много хора чуват „киста“ и веднага си вадят заключението, че нещо ненормално се случва в яйчника им, което може да причини болка, разкъсване или да се нуждае от лечение.

„Всъщност яйчникът с PCOS/PMOS не съдържа „кисти“, а по-скоро назрели фоликули, които са нормални структури в яйчника, въпреки че много жени, страдащи от този проблем, имат повече фоликули от средното“, обяснява д-р Хъдълсън.

Ето защо новото име е много важно. То не премахва яйчниковата част от състоянието – просто казва ясно, че има и други фактори.

Мит №2: PMOS е само проблем с менструацията

Нередовната менструация е често срещана причина дамите да открият, че може да имат PMOS. Но състоянието може да има последици далеч отвъд менструалния цикъл.

Въпреки че старото име представя състоянието преди всичко като гинекологичен проблем, хормоналният дисбаланс, който е ключова част тук, може да наруши и метаболитните функции. Това често може да доведе до инсулинова резистентност, висок холестерол и повишено натрупване на мазнини в средната част на тялото.

Мит №3: Ако менструацията ви е нередовна, имате PMOS

Има много причини за нередовен цикъл и PMOS е само една от тях.

Нормалният цикъл е от 21 до 35 дни. Извън това, той може да се обърка поради фактори като кърмене, екстремни диети или прекомерно натоварване, тазово-възпалително заболяване, маточни фиброми и нарушения на щитовидната жлеза. Стресът също може да бъде фактор.

Ако цикълът ви е по-кратък от 22 дни или по-дълъг от 34 дни, говорете с вашия лекар. Той ще ви помогне да установите причината чрез преглед и провеждане на допълнителни изследвания, ако е необходимо.

женско здраве

Снимка: iStock

Мит №4: PMOS е по същество като ендометриозата

PMOS и ендометриозата имат няколко общи неща – нередовен цикъл, яйчникови фоликули или кисти и затруднено забременяване. Но коренните причини за тези състояния и как те влияят на тялото са много различни.

Ендометриозата се получава, когато тъкан, подобна на лигавицата на матката, расте извън матката, което води до тазова болка, болка при секс и в някой случаи до яйчникови ендометриоми, понякога наричани „шоколадови кисти“. Тези пълни с течност, неракови торбички се образуват в яйчниците и често могат да причинят хронична болка и безплодие.

Мит №5: Винаги ще разберете, ако имате PMOS

Въпреки че PMOS може да бъде очевиден проблем при някои хора, твърде много пациенти не разпознават симптомите и твърде много лекари го пропускат или погрешно диагностицират.

Параметрите за това какво представлява PMOS, наречени Ротердамски критерии, са ясни – но повече здравни специалисти, не само гинеколози, трябва да се запознаят с тях.

Ротердамските критерии за възрастни обикновено означават, че човек може да бъде диагностициран, след като други възможни причини бъдат изключени и има поне две от тези три характеристики:

Нередовна или рядка овулация, често проявяваща се като нередовен цикъл.
Високи нива на андрогени, наблюдавани при кръвни изследвания или чрез симптоми като акне, прекомерно окосмяване по лицето или тялото или изтъняване на косата.
Поликистозни яйчници на ултразвук – или, в актуализираните насоки, повишени нива на антимюлеров хормон (AMH) като друг маркер при възрастни. При жени в детеродна възраст този хормон е свързан с броя на яйцеклетките, останали в яйчниците.

При лица на възраст от 10 до 19 години лекарите диагностицират PMOS по различен начин. Тъй като пубертетът може да причини нередовна менструация, а яйчниците могат естествено да имат много малки фоликули по време на юношеството, лекарите обикновено търсят както нередовна или рядка овулация, така и признаци на по-високи нива на андрогени, преди да поставят диагнозата.

Важно е обаче да се подчертае, че симптомите на PMOS варират значително от човек на човек. Леките симптоми, по-специално, са лесни за пренебрегване или объркване.

Мит №6: Всеки с PMOS има прекомерно окосмяване или акне

Високите нива на андрогени могат да причинят симптоми като акне, прекомерно окосмяване по лицето или тялото и изтъняване на косата. Но PMOS не изглежда еднакво при всеки.

PMOS може да причини прекомерно окосмяване, наречено хирзутизъм, на места като горната устна, брадичката, гърдите или корема, но не при всеки. Колко забележимо е то също може да варира от човек на човек.

„Етническата принадлежност може да предразположи пациента към излишно окосмяване“, казва д-р Лорън Грийн, клиничен професор по еднокринология и акушер-гинеколог в Ню Йорк. Изследванията показват, че хирзутизмът е по-разпространен при жени от Южна Азия, Близкия изток и Латинска Америка и по-рядко при жени от Източна Азия.

Затлъстяването също може да увеличи вероятността от хирзутизъм.

Докато по-голяма част от жените с PMOS имат акне, се смята, че около 1 на 4 не го имат.

женско здраве

Снимка: iStock

Мит №7: PMOS означава, че няма да забременеете

PMOS може да създаде проблеми с фертилитета, но това не означава, че бременността е невъзможна.

„С PMOS много жени овулират рядко или изобщо не овулират“, казва Хъдълсън. „Това означава, че жената освобождава яйцеклетка рядко, което означава, че цикълът идва рядко и е трудно да заченете“.

Но безплодието, свързано с PMOS, често е лечимо. Тук трябва да работите с вашия лекар, за да се уверите, че кардиометаболитните проблеми и всички проблеми, свързани с психичното здраве са разгледани. Тези съпътстващи заболявания могат да повлияят на забременяването.

Жените с PMOS са повече от два пъти по-склонни да изпитват депресия в сравнение с жените без това заболяване.

Мит №8: PMOS засяга само затлъстели хора

PMOS може да се появи при различни размери на тялото, а теглото не е надежден начин да се определи кой страда от състоянието.

Въпреки че контролът на теглото е част от грижите, за хората с PMOS може да бъде по-сложно от общите съвети да се яде по-малко и да се движи повече. Инсулинова резистентност е налице при повечето жени с PMOS. Това може да улесни наддаването на тегло и да затрудни отслабването.

При жените с PMOS може да има други бариери като депресия, тревожност, проблеми с образа на тялото и стигма, които колективно влияят върху усилията за контрол на теглото.

Мит №9: PMOS е мрачна доживотна присъда

PMOS може да се лекува успешно, особено ако се диагностицира правилно и навреме.

Леченията от първа линия зависят от симптомите на всеки човек и включват промяна в начина на живот, хормонални лекарства и лекарства, повишаващи чувствителността към инсулин.

Специфичното лечение зависи изцяло от притесненията и целите на пациента.

За жена, която се опитва да зачене, лечението може да се фокусира върху подпомагане на овулацията да се случва по-редовно. За друга, която е обезпокоявана от акне, окосмяване, наддаване на тегло или инсулинова резистентност, планът може да изглежда различно.