Кодът на храните

Колко често разглеждате съдържанието на храните, които ядете? Със сигурност ви правят впечатление някои съставки, означени с буквено- цифрена комбинация. В нея константа е буквата Е, а числата... никой не ги помни.

Тези съставки се наричат добавки към храната или по-точното подобрители, защото се използват за подсилване на вкуса, като оцветители или за по-дълго запазване качеството на храната. Някои са с естествен произход и се използват от столетия (например оцет и сол, с които се консервират храни), други са изкуствени съединения, създадени по-скоро.

Повечето са безвредни и дори полезни, но напоследък различни изследвания доказват странични ефекти на някои добавки в храните. Част от тях вече са забранени за употреба навсякъде, други – само в определени страни.

За да се улесни класификацията им, в Европа е въведена система за означение – всяка една се отбелязва с буква Е и трицифрен код. По света е възприето само цифровото означение.

Подобрителите могат да се разделят в няколко категории, въпреки че има такива, които влизат в повече от една. Ние няма да ви изброяваме всички, а само най-използваните.

-Киселини – подсилват вкуса, но действат и като консерванти и антиоксиданти. Сред най-разпространените са оцета, лимоновата и млечната киселина.

-Антиоксиданти – увеличават срока на годност на храната, като спират мазнините, маслата и някои витамини да се свързват с кислорода във въздуха. Съединяването им с него води до бързо разваляне на продуктите и до обезцветяването им.

Витамин С или аскорбинова киселина (Е300) е сред най-често използваните антиоксиданти. Той е доста полезен, както неведнъж сме ви казвали.

-Консерванти – предпазват храните от разваляне. Обикновено са химически вещества, но и класическите захар, сол и оцет все още се ползват. Например бекона, шунката и пушените меса се обработват специално с нитрит (Е249) и нитрат (Е252), за да не се развалят.

-Оцветители – заместват естествения цвят, загубен при обработката на продуктите, подсилват го или направо ги оцветяват.

Някои от тях, които се използват при производството на газирани напитки и сокове, бонбони и сладолед, имат негативен ефект върху децата. Други пък се свързват с появата на ракови клетки при възрастните.

-Емулгатори, стабилизатори, сгъстители и желиращи вещества – първите спомагат за смесването на съставки, които иначе не си пасват като вода и олио например. Най-разпространен емулгатор е лецитинът (Е322).

Вторите, които обикновено са дъвки, не позволяват на разнородните вещества да се разделят отново. Емулгаторите и стабилизаторите заедно са отговорни за вътрешната консистенция на храните.

Най-широко използваният желиращ компонент е пектинът (Е440), който се използва при производството на мармалад. Сгъстителите пък придават определена твърда форма на храните.

-Овкусители и есенции – използват се за подсилване вкуса на храните или за да им придават съвършено нов аромат и вкус. Есенциите се класифицират допълнително според друга система.

-Подсладители – обикновено са нискокалорични и безвредни за зъбите, за това често се използват вместо обикновена захар. Силните подсладители като аспартам (Е951, един от най-разпространените) са стотици пъти по-сладки от бялата захар. Тъй като от тях се слага минимално количество, са много евтини.

Избягвайте заместителите на захарта в големи количества, особено при децата.

Това са най-често използваните подобрители в хранителната индустрия. Тепърва ще се изследват подробно техните качества и странични ефекти върху човешкия организъм, някои от които все още са спорни.

Все пак имайте предвид, че в храни като чипс с вкус на сирене има повече подобрители отколкото в обикновените солети. А и в съдържанието на опаковката Е-тата понякога се изписват с пълните им наименования, а не с обозначението им.

Не можете да ги избегнете напълно, но пък можете да ги ограничите.