Спортни упражнения при травми на долните крайници

От д-р Ралица Стоева

При травми на долните крайници спортните упражнения са далеч по-малко. Почти се изключват занимания с велоергометър или бягане.

Дори плуване с помощта на ръцете е много по-уморително, даже и с помощни средства. Независимо от това плуването играе важна роля в рехабилитационното трениране, но ако засегнатият долен крайник не взема участие.

Има няколко ограничения в гимнастическите упражнения и евентуалните силови тренировки. В гимнастическите упражнения трябва много да се внимава мускулатурата на долните крайници да е винаги отпусната , следователно всички упражнения трябва да се изпълняват със свити колене , освен ако наличието на бандаж пречи на това. Същото се отнася и за силoвото трениране. Ето няколко упражнения:

1.Преси на греда.

2.Вдигане на гири с една или две ръце от легнало положение.

3.Разтягане на пружини , ако може и в седящо положение.

4.Извиване на тялото в седнало положение с ръце зад тила - за засилване
на косите коремни мускули.

5.Използване на уредите във фитнес залата- "Pectoral" , "Lat Mach", " Puley".

6.Доколкото е възможно да се правят упражнения за стягане на коремните мускули. Това трябва да се решава индивидуално , тъй като такива упражнения обикновено предизвикват силни контракции на бедрените мускули.

7.Изометрични упражнения за горните крайници - например теглене и отблъскване в леглото.

8.Възможностите да се играят игри са много ограничени , но при едно напреднало възстановяване може да се опита волейбол от седнало положение и дори водна топка с помощни средства и без да се натоварва засегнатият долен крайник.

Въпреки,че спортната дейност на здравите части на тялото много допринася за рехабилитацията и оказват преносим ефект на засегнатата част, главна задача на рехабилитацията си остава натоварването на самия пострадал мускул, колкото се може по-удачно и по-рано!

Под удачно натоварване се разбира натоварването, при което упражненията да са съобразени със степента на възстановяване.

Основен закон е да не се причинява болка в засегнатия крайник и упражненията да са такива , че да не изискват резки движения.

Цикличните движения са особено подходящи, тъй като могат да се регулират и контролират. На по-късен етап във възстановяването на долните крайници препоръчваме вече работа с велоергометър и фиксирана гребна машина. Плуването е особено полезно.

При травми на мускулите на трупа и мускулите в областта на гръбначния стълб плуването е много ценно упражнение поради отпускащото действие на водата. За по-голяма сигурност се ползват помощни средства. Естествено , силовите упражнения се включват едва по-късно за по-голямо натоварване.

С напредъка на възстановителния процес напрежението трябва непрекъснато да се повишава , но да не се изменя вида му. Динамичното натоварване да се избягва и да не се прилагат никакви силови и резки движения.

Подходящото рехабилитационно трениране ускорява оздравителния процес ,намалява и бързо компенсира загубата на двигателните възможности, оказва добър психологичен ефект и оттам допринася за по-бързото възвръщане на спортиста към активна спортна дейност.
Но, за да се избегнат рисковите фактори и нежелателни странични явления, е необходимо да се спазват някои основни правила:

1.От момента на травмирането , а дори и при опасност от травмиране , засегнатата част не бива да се подлага на напрежение.

2.Засегнатият мускул не трябва да се третира с препарати , предизвикващи хиперемия.

3.Масажът също е противопоказен.

4.Липсата на болка е най-важният критерий.

5.В острата фаза на травмата само здравите части на тялото могат да бъдат подлагани на натоварване.

6.Да се разнообразява натоварването , а при най-добрите спортисти упражненията да са присъщи за техните дисциплини.

7.Да се внимава да се натоварва травмирания мускул не по-рано от осмия ден след травмата.

8.Времетраенето и дозирането трябва така да се подбират , че да не причиняват болка.

9.Препоръчват се цикличните движения при контролни условия / напр.работа с ергометър/. Особено внимание се обръща на плуването.

10.Същевременно благотворно влияние върху възстановителния процес има сауната и другите загряващи методи.

11.Динамични движения да се предприемат внимателно след 20-ия ден от травмирането при наличието на истинска мускулна травма.

12.Много е важно постоянното засилване на натоварването и интензивното загряване.

Д-р Ралица Стоева е дипломиран кинезитерапевт, завършила е Национална спортна академия “Васил Левски”. Д-р Стоева е участвала в обучителни семинари за здравни специалисти в РНЕС /Pacific Health Education Center/; в гр. Бейкърсфийлд, Калифорния, САЩ. Автор на редица публикации - Stoeva,R.- Implication of remedial gymnastics for patients with chronic obstructive lung disease,Pnevmol.i ftiziatr.4,1989,p.32-36, Стоева,Р. – Кинезитерапия и здраве , Хомо Футурус 2003 и др. От близо 10 години се занимава с рехабилитция на бебета и деца.