За самураите, самопознанието и айкидо

Няма стари хора, има само такива, които се мислят за стари. Когато допуснем такива мисли да завладеят съзнанието ни, на тялото не му остава нищо друго освен да ги послуша.

Красимир Цветанов започва да тренира айкидо още през 1982 г., като става инструктор седем години по-късно. Притежава ІV-ти дан айкидо и два пъти е бил в Япония с цел обучение по покана на една от големите школи в Осака.

Въпреки че за него айкидо отдавна е професия, говори по темата с разпалеността и страстта на човек, за когото бойното изкуство е все още е само хоби. Веднага бърза да уточни – бойните изкуства не са това, което виждаме в бойните сцени по филмите, а по-скоро начин да ограничаваме насилието. В случая на Красимир, а и на неговите ученици, айкидо е начин на живот.


1.Как би описал накратко какво представлява айкидо? Занимание по-скоро за поддържане на физическата форма или за постигане на вътрешно равновесие?

Айкидо е преди всичко начин да опознаем своите възможности, да подобрим физическата си форма, като чрез това променим начина си на мислене и да станем по-уравновесени и по-добри. Това е насоката, в която то се развива от средата на миналия век до сега.

2. Откъде води началото си айкидо?

Айкидо е създадено в Япония през ранните години на ХХ век от Морихей Уешиба (1883 – 1969 г.). То e наследник на дългогодишните традиции на тази страна във военните умения, част от които са широко известни днес като бойни изкуства. Днес повечето хора свързват това понятие с филмите, в които някой известен актьор побеждава без усилие трима-четирима здравеняци.

Логичният въпрос е - това ли са бойните изкуства - изкуството да се биеш? В японския език се използват две понятия, които хвърлят известна светлина върху въпроса – това са бугей и будо. Терминът бугей означава военни (бойни) умения. Значението на първия йероглиф в Будо - “бу”, в превод от китайски език означава боен или военен. Изписването на този йероглиф обаче е съставено от знака “спирам” и съкратената форма на изписване на “копие”. Значението на този йероглиф се превеждало като “да спра насилието”. Вторият йероглиф “до” се превежда като “път” – в значението му за път по който се постига нещо или се придобива някакво умение.

За Морихей Уешиба понятието будо имало своя позабравен смисъл – вместо “пътя на войната” – “пътя да спрем войната” - това е водещото в айкидо.

3. Има ли айкидо силни традиции в България?

В България айкидо навлиза за първи път в началото на шейсетте години на 20 век, когато гостуващият по това време майстор Рики Когуре – ІV дан джудо и ІІ дан айкидо, запознава малък брой ученици с техники от айкидо. Поради особеностите на епохата обаче айкидо не намира по-широка популярност.

В началото на осемдесетте години двама млади ентусиасти, Георги Пенев и Георги Иванов, сформират група, която постепенно се разраства и дава основата на съвременното айкидо.

България няма късмета на някои от големите европейски страни в нея да живее и да преподава японски учител с висока степен, но непрекъснато търсещия дух на българина не остава по-назад и днес айкидо се радва на голяма популярност в България, въпреки големите пречки при неговото навлизане.

4. Ти си единственият професионален инструктор по айкидо у нас, като преподаваш айкидо и в Софийския университет. Достатъчно голям ли е интересът към такъв вид спорт и какъв тип хора тренират – по-млади или тук възрастта няма чак толкова голямо значение?

Уменията в Айкидо и качеството на преподаване рядко са свързани с това дали инструкторът е професионалист или не. Все пак да бъдеш професионален инструктор днес, когато светът се е обърнал предимно към материалното, и да се опитваш да живееш от преподаване на духовни принципи е едно истинско предизвикателство.

Освен това искам да подчертая, че айкидо не е спорт в смисъла на състезание или съревнование. В него няма дори противници – има партньори.

Относно възрастта, от която може да се почне да се тренира - често се срещат илюзии от рода на: “Това е за децата, аз вече съм стар за тези работи”. Това са думи на хора на възраст около 30 – 35 години. Нашият опит показва, че с айкидо могат да се занимават деца от 7-8 годишна възраст, до хора над 50-годишна възраст.

Няма стари хора, има само такива, които се мислят за стари. Когато допуснем такива мисли да завладеят съзнанието ни, на тялото не му остава нищо друго освен да ги послуша.

Това, което всеки разбира още на първите тренировки е как учениците са пропуснали часовете по физическо възпитание и сега им е доста трудно; или как отдавна сме отписали физическите упражнения от своя график, а после се чудим защо имаме високо кръвно и все по-често ни боли тук или там; дори едно естествено движение като кълбо напред не сме в състояние да направим без значително усилие.

5. Наскоро разбрах, че японският йероглиф за айкидо означава също и “секс”. Каква е връзката или е просто случайност?

Всъщност значи „пълна хармония на Ин и Ян“, “пълно сливане между мъжкото и женското начало“ - ако искаш можеш и да го използваш за „секс“. Японците, както и китайците, не страдат от никакви сексуални предразсъдъци и освен това обичат да назовават всичко по най-точния и директен начин.

Айкидо се изписва с три йероглифа – “ай”, “ки” и “до”.
Ай означава съюз, сливане.
Ки – енергия. На изток вярват, че това е енергията, от която е сътворено всичко. Тя е в основата на живота.
До – път. Пътят по който върви човек и се променя.

6. Школата, на която си председател, се нарича “Ошинкан доджо” (от японски: “Школата на духа на вишневия цвят”). Има ли специална символика вишневият цвят?

В древна Япония вишневият цвят бил символ на самурайския дух, символ на хармонията и чистотата на природата. Той бил един от любимите символи на самураите.

В средновековието фактът че цветчетата падали, когато били на върха на своята красота, ги превръща в символ за японския будизъм и войнската класа. Вишната символизирала националния характер на японците. Животът на самураите от феодалните времена бил сравняван с краткотрайните цветчета, които живеели “не повече от три дни”, а самураите били готови да пожертват живота си по всяко време, ако има нужда от това.

7. Колко често трябва да са тренировките по айкидо? По колко време продължават?

В нашата школа начинаещите обикновено започват с две тренировки седмично. Физическите натоварвания не са непоносими. Когато се влезе във форма, е възможно дори да участвате в тренировка всеки ден. Стандартните тренировки обаче продължават по час и половина, като от тях 15 минути се отделят за загрявка.

8. Има ли хора, за които тренировките по айкидо са противопоказни заради различни заболявания?

По принцип всички, които се чувстват в добро физическо здраве, могат да практикуват спокойно айкидо.

Най-честите контузии в Айкидо са леки натъртвания, особено в началото, когато техниката на падане не е добра. Естествено, често има мускулна треска, счупени нокти и други такива. Все пак като цяло тренировките не са груби. Нещо любопитно - в едно интервю, на въпрос “Кой може да тренира при вас”, създателят на айкидо отговаря - “Ако една жена може да вдигне десет килограма – тя може да учи айкидо!”

9. Използват ли се оръжия в айкидо и какви?

Използват се тренировъчен дървен меч (бокен), къса тояга (джо) и тренировъчен нож (танкен, танто). Тренировката с оръжия е важна, защото техниките с невъоръжени ръце произлизат от техники с тези оръжия.

10. Къде може да се тренира айкидо в България?

Във всички по-големи градове има по няколко клуба, в които всеки интересуващ се може да получи информация и да учи айкидо. В София например има над 10 зали, в които се практикува айкидо. Някои от по-големите клубове имат сайтове в Интернет, в които има и информация за графиците за трениране.

Важен въпрос е изборът на инструктор. Ако сериозно сте решили да се занимавате с айкидо и живеете в голям град, отделете време и обиколете всички школи и инструктори и преценете чий начин на преподаване пасва най-добре на вашия манталитет.

„Ошинкан доджо“ провежда тренировки в три зали в София – ИА “Академика“ (старият стадион „Академик“ в градчето на БАН на 4-ти км), стадион „Георги Аспарухов“ и в ж.к. Люлин – Спортен Център „Сиконко“.

Нели Минчева