Десет глупави оправдания, че не спортуваш

Вероятно ще спрем да пишем за ползата от спортуването в мига, в който всичките ни познати започнат поне да ходят интензивно.

Тъй като това е далеч от реалността, продължаваме нежно, но твърдо с убеждаването колко е важно поне мъничко човек да се раздвижва.

И да не чуваме оправдания, моля. Пределно са ни ясни най-разпространените десет (признаваме, че и ние ги ползваме от време на време), така че сме готови веднага с отговор.

А докато си говорим тук за оправдания, можехме да сме се разходили до края на коридора и обратно и с това да сложим още около 100 крачки към нужните 10 000 на ден за тонус.

И така, Големите оправдания:

Много съм зает

Това е най-често разпространеното, вероятно защото си представяте онези хорица, които се размотават из фитнес залите по цял ден поради липса на разнообразие.

Не е нужно да са часове, а само един час. А в началото дори половин е достатъчен.

По път към вкъщи се отбийте за тренировка както се отбивате в магазина. Важна е настройката.

Много съм стар

Чували сме го и от устата на 27-годишни хора. Това, че вашите не са те записали на тенис като малък, не означава, че ти е „минало времето“. Движим се през целия си живот така или иначе.

А и тук не говорим за професиоанален спорт, за който наистина се иска да се почне от рано. Става въпрос само за мач/народни танци в събота и кардио тренировка във вторник и четвъртък.

Няма с кого да отида

В мига, в който половинката се откаже да дойде с теб на народни танци или съответно на фитнес, взависимост от половите предпочитания, започва Голямото оплакване за самотните тренировки.

Обзалагаме се, че ако попитате пет души от приятелите си за тренировка, поне един ще се навие да дойде с вас.

А и ходенето сам не е толкова голяма драма. Човек остава насаме с мислите си.

Скучно е

Да, ако ходиш на нещо скучно. От години насам ви предлагаме какви ли не начини за спортуване, не можете да ни убедите, че нито един не ви харесва.

Даже за раздвижване с електронна игра ви казахме и за упражнения на дивана. Не сме ли симпатяги?

Не ми остава време за децата

Ако говорехме за хоби като филателията, примерно, в което уединението и спокойствието са несъвместими с детската радост, ок.

Но тук говорим за просто тичане и движение, а най-големите специалисти за това определено са децата.

Карайте ролери заедно, зимни кънки (повечето пързалки вече са открити), ритайте топка... всяка минута, прекарана в движение, се брои.

Другите пет ще ви ги кажем скоро, време ни е за разходка по стъпалата.