Преди години девствеността до сватбата е била на почит. Имало е сериозни проверки, празненства, доказателства, че булката е "невинна". С времето обаче, нравите и мисленето на хората се променя. Е, все още има религии и страни, в които недокоснатите жени се котират по-добре на "пазара", но пък у нас това си е рядкост.
Сякаш обаче у дамите и господата все още има някакви задръжки, относно бройката на партньорите, с които една жена е спала. Малко сме дискриминирани, защото знаете, че мъж, който има цял тефтер с креватни завоевания, е считан за пич, плейбой, обиграно к*пеле и т.н. и то все думички, които градят опасния му и очарователен имидж. Ако една жена обаче търси секс на много места, то тя непременно е обявена за к*рва. Дали се обижда или не, не е важно. Важното е, че жените пазят в тайна бройките си, а мъжете биха ги татуирали по тялото си (ако цифрата беше константа).
Наскоро гледах един американски забавен филм "What's your number?" (Каква ти е бройката?). В него главната героиня (към 30 години)– типичната секси блондинка, с добра професия и собствен дом, изпадна в потрес, когато прочете в едно женско списание, че "допустимата" бройка за секс-партньори в живота на жената преди сватбата е 20 и че в рамките на тази цифра, тя трябва да е открила бъдещия си съпруг.
Това със сигурност не е наложено правило, но пък филмите имат голямо влияние върху аудиторията и в тях сюжетите често се пишат така, че освен смях, страх или напрежение, да провокират и някакви размисли, да се вадят изводи и дори поуки.
В представите на хората Америка е либерална страна, хората са с по-разчупено мислене и без сексуални предразсъдъци... Това означава ли, че бройката на жената трябва да е 20?
Попитах няколко мъже дали за тях би имало значение с колко мъже е спало момичето, което не искат за една нощ. Повечето ми отговориха, че те не питат жената с колко е била. Ако обаче тя се изпусне или доброволно поведе разговора в тази насока 50 и отгоре би ги смутило. И стигнах до друг извод. Ние жените не си съобщаваме мъжете. Може би, когато нещата са вече прекалено сериозни в една стабилна връзка, би се стигнало до някое откровение и то не задължително. Но като цяло не държим някой да е наясно със сексуалния ни живот в детайли (освен, разбира се, близките ни приятелки ;).
Все пак ми беше интересно какво мислят българите и направих "малко" проучване. В него участваха около 1600 мъже и жени. Оказа се, че тук сме по-разкрепостени от американците и 67% отговориха, че жената може да бъде с колкото си иска представители на мъжкия пол. Цели 18% пък заложиха на отговор "до 10".
Малко ми е трудно да повярвам, че ако отидеш и кажеш на избраника си: "Скъпи, ти си мъжът на живота ми. Искам да прекарам остатъка от него с теб, но да ти призная ти си 72", ще реагира безучастно на цифрата!
Ами ако той го каже на теб?... Аз лично бих се смутила. Не бих искала да знам бройката на съпруга си, стига да знам, че аз съм последната в „неговия тефтер". А моята, сигурно съм тесногръда, но и тя някак си се измерва в цифра, която едва ли бих прескочила, за да продължавам да се уважавам.
А вие? Вие гоните ли бройка? Има ли граница, която не бихте прекрачили? ...Защо?!