IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Chernomore Start.bg Posoka Boec

Бергамот – незабравимото съвършенство в парфюмите

23 ноември 2024 13 30

Защо е наричан Принцът на цитрусовите плодове?

Снимка: IStock

Снимка: IStock

Нежна ароматна феерия, която облива кожата и сетивата ви, само с една капчица от любимия ви парфюм.

Нека да позная, италиански е, нали?

Сред най-използваните съставки в италианските парфюми е бергамот – ароматен цитрусов плод с размер на портокал и цвят на лимон или лайм. Уникалният плод, смес между лимон и горчив портокал, дава онази уникална нотка в някои от най-отличаващите се аромати.

Сред разнообразието от цитрусови плодове, използвани в парфюмерията, бергамотът е този, който се отличава. Наричан е още „Зеленото злато на Калабрия“ или по-скоро на Реджо, тъй като именно там е концентрирано 90% от световното производство.

Съставка, която доминира връхните нотки на най-емблематичните аромати в света – съвършенството в ароматите, произведени в Италия.

 

Каква всъщност е историята на този уникален плод?

Shalimar, емблематичният аромат на Guerlain, създаден през 1921 г., превръща бергамота в една от основните си съставки заедно с ирис и ванилия. Именно в плантациите с бергамот на компанията Capua 1880 Жак Герлен се разхожда, за да открие този невероятен плод.

калабрия италия

Калабрия, Италия. Снимка: iStock

Какво е бергамот?

Бергамотът е цитрусов плод с необичайна форма и необичайно име. Историята му все още е обвита в мистерия, особено по отношение на произхода – според някои сведения идва от Древна Гърция или Китай, а според други – от Антилските острови и Барбадос).

С цялата си красота и невероятен аромат, днес плодът се среща и отглежда най-масово в Калабрия и крайбрежието на Йонийско море.

Бергамот от Калабрия, „Принцът на цитрусовите плодове“

Първите документи, удостоверяващи наличието на бергамот в Калабрия, датират от 18 век. По онова време лекари, химици, аптекари и дори сладкари, използват плода заради неговите антисептични свойства – като основна съставка в мехлеми, разработени за защита срещу заразата на чумата.

Сладкарите правят сладкиши и кремове с есенция от бергамот, използва се и за ароматни напитки, коктейли и чайове.

Италианците дотолкова се възхищават на бергамота, че го включват в пътеводителите     за Рим и Флоренция – като цитрусов плод, който трябва да се открие – да се усети аромата му и да се види красотата му.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by TOM FORD (@tomford)

Свойства и вкус на плода

Цитрусът от Реджо Калабрия може да се похвали с противовъзпалителни, лечебни и антисептични свойства. Вкусът му е тръпчив, цитрусов, подобен на лимона. Може да бъде повече или по-малко плодов и повече или по-малко интензивен, в зависимост от периода на прибиране на реколтата и мястото, където е отглеждан.

Бергамот – митове и легенди

Книгата на Филипо Арилота, публикувана през 2021 г., разказва за „фантастичната история“ на този цитрусов плод. Според автора бергамотът е познат и използван от крале, поети, градинари, аптекари и сладкари.

Паскуале Амато в своята „История на бергамота от Реджо Калабрия“ го нарича „Принца на цитрусовите плодове“. Уникалният плод присъства и в градините на Медичите между 17-ти и 18-ти век. Има сведения, че през втората половина на 16 век Бернардо Буонталенти създава сорбе със сметана, ароматизирана с бергамот.

 мъж, парфюм,

Снимка: iStock

В книгата „Граматиката на парфюмите“ от Джорджия Мартоне се споменава легендарната способност на бергамота да разкрива в нощи на пълнолуние мястото, където се раждат феите.

Идеална съставка за дамски и мъжки аромати, бергамотът обикновено е част от върховите нотки. Особено обаятелни са парфюмите в които се намира в сърцевината на аромата. Бергамотът неслучайно е наричан „Принц на цитрусовите плодове“. Носи усещане за свежест, лято и част от атмосферата на Италия.

La Dolce Vita в бутилка, а защо не и като част от ароматно сладко изкушение?

За още новини и идеи от света на модата и красотата последвайте Tialoto в Instagram и харесайте страницата ни във Facebook

Автор на статията:
Донка Найденова

КоментариКоментари