Нито един човек не е еднакво щастлив през различните етапи от живота си и за това си има напълно логично обяснение.
Всъщност се оказва, че сме най-малко щастливи и доволни, когато достигнем "златните 30", които принципно се считат за най-хубавата възраст.
Противно на общото мнение, тази възраст е "богата" на много повече отговорности и сравнена с предхождащите я 20, си е направо стресова.
След кризата на 30, има дупка от две десетилетия, през които учените не са много сигурни какво се случва с щастието.
То пък се възвръщало на 50, когато, грубо казано, постепенно спира да ти пука за бъдещето.
Няма ги вече студентските заеми, кредитите, желанието за издигане на работното място и т.н.
А пък според американски учени, следващият щастлив етап от житейския път идвал след 80-тата годишнина...
Или етапът на приятното изкуфяване. За тези, които го доживеят.
Вие разбирате ли се с щастието?