“Sun is shining. Weather is sweet. Make you wanna move your dancing feet...” , неслучайно пееше Боб Марли.
Стане ли лято, независимо от местоположението (примерно в офиса) и часа, в главата ти винаги звучи музика, а краката нервно и енергично потропват в такт с нея.
"Искам да съм върху пясъка!", чуваш вътрешния си глас да недоволства от "неприятните" обстоятелства.
"Е, поне след работа ще пия една студена бира върху тревата в парка", успокоява се сам себе си той.
Иначе на повърхността всичко е наред, стоиш си спокойно и си вършиш нещата, докато в теб има буря от емоции и желания. Лятна буря, погасявана със студена бира, след работно време.
Дните се нижат един след друг, и ето че най-накрая се озоваваш върху пясъка. Държавата няма значение, нито езикът, на който се говори около теб.
Важен е пясъкът, така ситен и приятен, и слънцето, толкова жарко и зареждащо, че изгаряш преди да си му се насладил напълно...
И ето, че пак си в офиса. Ами да, лятото е като ултимативния секс за една нощ - горещ като ада, преобръщащ стомаха ...
И свършил преди да си се осъзнал, както гласи мъдростта на едно култово женско списание.
Истината е, че където и да си и каквото и да правиш, лято=непукизъм.
Припомнете си го в галерията горе.
Фотограф: Сара Лий (Sarah Lee)
Още: