За празничните "намаления" и други такива...

България върви по пътя на демократичния преход вече повече от двадесет години. Що се отнася до някои установени, не само в Европа, но и в целия Западен свят демократични традиции обаче, изглежда ще трябва да походи още доста.

Като тази, касаеща празничните намаления на стоки (и услуги) около коледните и новогодишни празници. И така, въпреки че последните 3-4 години наблюдаваме осезаемо осъзнаване на родните вносители, относно цените на предлаганите стоки, спрямо държавния стандарт на живот, то стане ли въпрос за „намаления", нещата са все още доста далеч, сравнени със западните пазарни навици.

Разхождам се из столичните магазини и забелязвам, че вече са украсени с празничните и толкова изкусителни червени знаци, промотиращи старта на намалените стоки. Влезеш ли вътре обаче нещата придобиват съвсем други краски.

Що се отнася до ежегодните намаления, в България битуват две тенденции: едната е да се „намалят" само стоки, които са от старите колекции или несезонни такива. Общо взето, влизаш в магазин за обувки, който е в „промоция" и се оказва, че са намалени само сандалите и (примерно) ботите от миналата година. Доста затрогващо. Навикът да се намалят и стоки, само от определени марки и вид, също е силно разпространен. Давам за пример отново магазина за обувки „Х", който е обявил своето 30-процентно намаление, но попиташ ли за една определена линия обувки, те ти съобщават, че артикулите от тази марка нямало да се намаляват изобщо.

Вторият доста типичен и така любим на родните потребители търговски навик е да се поставят етикети, анонсиращи „намаления", при които човек би могъл да си позволи съответната стока само при положение, че не щеш ли изведнъж е открил как да превръща камъните в злато, или още повече, да превръща в злато всичко, до което се докосне, та коланчето, което случайно е пипнал да си заслужава цената.

Сметнеш ли цената на съответното коланче без „отстъпката" се получава такава, в която реалността се губи като греяното вино в края на празничната вечеря.

От тук следват два въпроса: на първо място защо това все още продължава да се случва, при положение, че българският потребител (вече) има възможността да си купи билет до Лондон на цената на три чифта намалени плажни джапанки и да съпостави тукашните намаления с тамошните, които обикновено се изчерпват със следната простна, но ефективна философия: „От средата на декември до края на януари - всичко по 7 паунда"?

И на второ място, защо това продължава да се случва, при положение, че българският потребител вече би могъл да се похвали с елементарни интернет познания и също така разполага с кредитна/ дебитна карта: двете фундаментални условия, за да може да пазарува онлайн и да се сдобива с така желаните продукти на осезаемо по-ниска цена?

Идеята на този материал не е да заклеймява когото и да е било, защото, в крайна сметка, живеем в условията на свободна пазарна икономика и всеки има право да определя собствената си търговска политика.

Идеята тук по-скоро е да се изрази съвкупното българско потребителско желание за това нещата да започнат да се случват най-после като в нормалните държави, към които така упорито се стремим. Би могло да се постигне лесно и задоволително и за двете страни, стига да има желание и да се вложи малко разум.

А вие, кога за последно се натъкнахте на „намалена" стока?