Дзен-медитацията

Медитацията е начинът да се достигне до душевно равновесие, начин да изразите вътрешното усещане за света и за самите вас

Много често първият съвет към всички, които искат да започнат да се занимават с медитация е „отпуснете се“. На практика обае се оказва, че това никак не е лесно. Натоварени с куп задачи в работа и в семейството, малкото минути на ден, през които можем да си поемем дъх, ние запълваме с мисли за предстоящите задачи. Резултатът от това „надбягване“ с времето е, че ние никога не си почиваме истински.

Привържениците на източните философии казват, че медитация е единственият начин да се разтоварим напълно от проблемите, да обърнем внимание на самите нас и да съберем сили за следващите предизвикателства. Медитацията е и нещо повече- тя е пътят към отварянето на сетивата ни към света и към мъдростта.

Целта на медитацията, като част от будистките религиозни практики, е да прочисти душата от всичко, което я натоварва. Това е пътят към дълбокото себепознание, към способността да се наслаждаваме на момента, без връзка с миналото или бъдещето, без да се усеща влиянието на проблемите и грижите от ежедневието.

Дори да не искате да навлизате дълбоко в дебрите на будистките учения, можете да използвате медитацията като начин да си почивате и отпускате. За успеха на начинанието е добре все пак да се запознаете с основните правила за медитация.

Хубаво е да имате специално място в къщи, в което само да медитирате. Как ще го „обзаведете“, зависи от самите вас, но то трябва да ви дава чувство на спокойствие и уравновесеност. Важно е също така да е достатъчно тихо, защото звуците разсейват и човек трудно се съсредоточава.


Най-разпространената поза за медитация е „лотос“- краката са свити, стъпалото на левия крак се опира на дясното бедро и обратно. Тази поза обаче е изключително неудобна за нетренирани хора. За това е важно да изберете позиция, в която няма да имате проблем да останете дълго време. Можете да седнете „по турски“ или полу-лотос( когато само лявото стъпало е положено върху дясното бедро) или на колене, като подложите под себе си възглавничка.

Ако имате проблеми със седенето на земята, не е проблем да използвате и стол, но не трябва да се облягате на него. Гърбът ви трябва да е изправен, но не „изпънат“ като струна, главата трябва да е спокойна. Най-добре за съсредоточаването е да останете с полу-отворени очи, а ръцете да са опрени на краката с дланите нагоре.

Важно е да намерите такава поза, в която да ви е удобно да седите дълго време. Трябва да се научите да превъзмогвате леките болки, които можете да усетите по време на медитацията. Това е част от пътя към себепознаването.

След като сте си намерили удобната поза, трябва да започнете да дишате дълбоко и да спрете да мислите за каквото и да е. Звучи лесно, но на практика не е точно така.

Дълбоко дишане не означава да повдигате повече гърдите си при вдишване. Дълбокото вдишване става с диафрагмата в долната част на корема. Стремете се гърдите да стоят неподвижно, а да поемете въздух с корема. Вдишвайте и издишвайте бавно и се концентрирайте върху въздуха, който изпълва цялото ви тяло.

Заедно с дълбокото дишане, неразделна част от медитацията е да спрете да мислите за каквото и да е било. Първите няколко пъти ще ви се стори почти невъзможно, но с времето ще се научите да се „изключвате“ от света.

Някои от будистките учения съветват да не мислите за нищо, дори и за това, че не трябва да мислите за нищо. Други препоръчват да си изберете мантра- съчетание от звукове, чието повторение помага на съзнанието да се „отдели“ от реалността. Дали ще изберете някоя от многобройните известни мантри или ще си измислите своя, зависи само от вас.

Важното е да не спирате да опитвате да се концентрирате върху самите себе си и собственото ви възприятие за света. С времето ще се научите да го правите по-задълбочено и за по-дълго време.

Ако искате да напреднете в себепознанието и чрез медитация да постигнете вътрешна промяна, най-добре е да прочетете специализирана литература за будисткото религиозно учение и философски възгледи.