Възможно ли е езикът, който говорим, да определя колко здрави и богати ще бъдем? Звучи глупаво, но според ново изследване на Кийт Чен от Бизнес училището в Йейла, това е напълно възможно.
Според него структурата на нашите езици засяга решенията ни за бъдещето, което може да има драматични и дългосрочни последици в живота ни.
В различните езици, начинът по който се говори за бъдещето, е различен. Някои езици, като английския, корейския и руския карат говорещите да се отнасят към бъдещето като нещо наистина далечно. Всеки път, когато говори на английски, човек трябва да използва думи като "смятам" или "ще" ("will", "going to"), когато говори за бъдеще време.
В други езици, като мандарин, японски и немски, такива думи не са задължителни. За бъдещето често се говори по начин, подобен на начина, по който се говори за настоящето, а периодът се разбира от контекста и смисъла на изречението.
Според Чен начинът, по който говорим за бъдещето, може да оформи нашите нагласи. Чрез речта ние можем да движим напред и назад бъдещето в ума си и това може да има драматични влияния върху нашите решения.
Идеята е, че езици като английския постоянно напомнят на хората, които ги говорят, че все още са далеч от бъдещите събития, но за тези които говорят мандарин (говори се в Китай, Сингапур, Тайван и Индонезия) бъдещето сякаш е по-близко. Като следствие от това, за хората, говорещи мандарин, инвестирането в бъдещето е доста по-лесно и по-важно.
Чен е анализирал данните от 76 развити и развиващи се страни. Тези данни включват икономическите решения на хората, дали те са спестили пари през миналата година и др.
Той е анализирал и индивидуалното поведение на хората -дали пушат, дали спортуват редовно и общото им здравословно състояние в по-късна възраст. На последно място,той е анализирал данните за националните спестявания, темповете на растеж на БВП и БВП на всяка страна, демографското развитие на страната и пропорциите на хората, говорещи различни езици.
Оказва се, че хората говорещи английски език, спестяват с 30% по-малко пари за бъдещето си, а тези които говорят мандарин са много по-загрижени да натрупват повече активи за пенсионната си възраст. Освен това те пушат по-малко, упражняват се повече и като цяло се стараят да бъдат по-здрави сега, защото усещат бъдещето по-близо.
Това е нетрадиционен начин за обясняване на подхода към спестяванията на различните хора, както и за поведението им, свързано с тяхното здраве. Все пак е факт, че американците харчат повече, отколкото имат, защото искат да подражават на начина на живот на богатите хора. Китайците и немците от своя страна са доста по-сдържани в харчовете си в настоящето и мислят повече за бъдещето си.