Може ли религията да бъде здравословна?

Хиндуизъм, християнство, ислям или друга религия – не е важна нейната обвивка, а добрите дела и молитвите, идващи от сърцето. Човек сам трябва да усети религията и обичта си към Бога, без това да му бъде налагано. Всъщност темата за религията винаги буди противоречиви отзиви у хората, които не са свързани единствено с атеистичните им убеждения или вярата им в някой конкретен бог.

Религиозният живот не един и два пъти бива разтърсен от сексуални или финансови скандали. Нека не забравяме и фундаменталистите, които оправдават своите ужасни дела със своята свята вяра в Бог. Без съмнение религията има своето удовлетворяващо действие върху хората, но не трябва да се пренебрегва и нейният разрушителен ефект.

Величието на религията: Религиозното мислене има своето вдъхновение, основаващо се на връзката с Бога и величието на вселената. В основата си религиозният импулс иска от хората да се държат любезно с другите и да преодолеят егоизма си. Религиозната духовност изисква от човека вярност към Бога и да не възвеличава себе си.

Библията ви казва да се грижите за бедните и за вдовиците. Тя изисква от хората да излязат извън техния род и да се погрижат за хората в нужда. Това е революционно. Буда ви казва да концентрирате вашите умове и че всяка болка е резултат от начина, по който вие сами сте подредили нещата. Новият завет учи за силата на прошката. Учението на Кабала пък учи, че светът е объркано място, изпълнено с искри на Божественото присъствие. Хората издигат до величие всички тези учения, а величието е достъпно за всеки човек.

Опасността от идеализиране: Духовните учители и пророци са оставили наследство на своите ученици и последователи. Някои от тези последователи решават да създадат религиозни институции, които целят дадената религия да получи още по-голям напредък. Точно тук е проблемът. Няма значение дали говорим за християнство, юдаизъм, ислям или дори будизъм – често тези институции стават по-важни от самата религия.

По този начин, издигайки религиозни представители на свещен пиедестал, хората започват да грешат с твърде силното идеализиране. В най-добрия случай идеализирането може да накара човек да се чувства защитен, а в най-лошия да провокира сляп фундаментализъм. Всъщност, когато хората издигат някой друг в култ, по този начин те омаловажават себе си. Идеализацията на религията не е нищо друго освен загуба на истинската и първична връзка с Бог.

Здравословна вяра: Религията не е нещо лошо. Може би много интелектуалци биха казали, че ужасни неща са се случвали в името на религията, но това не е единствената нейна страна. Като при всяко нещо и тук трябва да се търси балансът, който е най-разумният избор във всяка ситуация.