Не превръщайте самотата в изолация

Един от отличителните знаци на интровертите е, че те могат да се чувстват добре и щастливи, прекарвайки повече време сами със себе си. Доколко това е полезно обаче и къде е границата между „лично време за себе си“ и социална изолация?

Макар че времето на интернет комуникацията е в своя пик, разговорите онлайн не заместват реалния контакт очи в очи. Много хора смятат, че пишейки си с няколко човека в социалната мрежа, имат социален живот. Истината е, че стоенето вкъщи пред компютъра е силна предпоставка за социална изолация изобщо. Самотата (в повечето пъти избрана доброволно) лесно може да се превърне в изолация.

Първоначално хората се радват на свободното време, което имат за себе си. Те могат да си починат от натоварения работен ден, да гледат който филм искат по телевизията, да се хранят, когато им харесва. Всичко звучи страхотно – човек е сам господар на собственото си време и не се налага да се съобразява с желанията на своите близки и приятели.

Един ден обаче човекът, който сам е избрал да живее по този начин, осъзнава, че е изолиран от всичко, което се случва извън неговия микросвят. Дори този човек да работи и да общува с колеги през деня, това ограничава неговите възможности за намиране на нови приятели, а защо не и намиране на подходяща любовна половинка.

Най-големият проблем за интровертните хора е, че когато самотата набере инерция, тя се превръща в изолация. Ако вие не искате да общувате със своите приятели, след известно време изпадате от техния социален кръг. Средната фаза между самота и изолация е, когато все още разбирате за петъчните излизания и интересните истории, но с няколко дни закъснение.

В колкото по-голяма изолация изпада един човек, толкова по-трудно става да общува с другите хора. Уреждането на среща е равно на голяма ангажираност от негова страна. Изолираните хора искат да се обадят на някой свой близък, но все отлагат и отлагат. Много по-лесно е да си пишат с него във Facebook. Изолираните хора искат да правят нещо забавно, но в крайна сметка денят им завършва само с пазаруване в магазина.

Достигането до изолация може да е доброволно, но стоенето в тази ситуация може да доведе много хора до депресия. Без значение колко интровертен е един човек, в определен момент ще започне да му тежи, че не се среща с никого и губи старите си връзки. Единственият лек за изолацията е дисциплината.

Дисциплината човек да вдигне телефона и да се обади на приятел, за да се види на живо с него. Дори понякога това да означава излизане от зоната на комфорт, е много по-здравословно, отколкото самотата. Хората се нуждаят от дисциплина, за да направят излета, който са планирали от толкова време. Хората се нуждаят от дисциплина и за да отговорят с „да“ на покана за излизане. Да, дисциплина – тя е ключът към социалното общуване и излизането от изолацията.