Не гонете въображаемите другарчета

20 юли 2007 13 55

Няма нищо лошо в това детенцето ви да си представя, че си играе с някой друг, дори е полезно

Повечето родителите започват истински да се притесняват за психическото здраве на децата си, когато разберат, че в главата на малкия човек живее поне още едно детенце (понякога са цяла компания, като по филмите) и всички те си прекарват заедно много добре.

Психолози от Лондонския институт по образование смятат, че въображаемите другарчета всъщност много помагат за правилното психическо развитие на децата.

„Да разговаряш с несъществуващ човек всъщност е признак за силно въображение и добра памет“, обяснява д-р Керън Меджърс от института.

„Въображаемите другарчета помагат страшно много в годините, в които детенцето има нужда от себеутвърждаване и самочувствие. Благодарение на тях, комуникацията в реалния живот става много по-лесна“, продължава тя.

„Има случаи, в които дечицата разиграват с несъществуващите си приятелчета ситуациите от живота, които ги карат да се притесняват.

След подобни „симулации“, детето не е толкова напрегнато“, смятат лекарите.

Лекарите са установили също, че момичетата предпочитат да си представят по-малки от тях приятелки, докато въображаемите другарчета на момчетата често са по-големи от тях, по-героични.

Естествено, трябва да окуражавате детето си да има и истински приятелчета, но в никакъв случай не му се подигравайте за това, че говори с несъществуващи хора.

В огромна част от случаите несъществуващите другарчета се появяват в детската градина, някъде към петата година. Няколко години по-късно, когато детенцето е в началните класове на училище, нещата идват на местата си и другарчетата изчезват.

Имайте предвид, че прекалено настойчивото присъствие на това "другарче" във възраст, в която останалите вече излизат вечер или пък другарчето се е появило след тежък период в семейството ви, това може да е сигнал за подтискан стрес.