Надарените деца - начин на употреба

А и наистина няма какво друго да си помислиш, когато видиш малкия човек, който вчера е проходил, днес да пуска диска с любимото си филмче съвсем само.

Същите тези е много вероятно да започнат да четат надписите на уличните табели преди да са навършили шест, да са абсолютно убедени в собствените си виждания на четиригодишна възраст и да спорят сериозно на тема розовата или жълтата поличка да се облече днес.

Специалистите определят тези деца като „надарени“ и в нормалните държави има специални програми за развитие на пълния им потенциал още от начална училищна възраст.

Тук ще трябва да се справяме с подръчни средства поне засега, така че четете внимателно - едно надарено дете вероятно в момента ви дърпа за полата.

Като цяло, надарените деца още от малки са с ей такива ококорени очички и се впускат в приказки много по-бързо от връстниците си.

Докато останалите все още гукат, децата с по-голям потенциал вече се опитват да кажат „дистанционно“ и „регулирам“.

За четенето вече споменахме – самостоятелния интерес към буквите още преди предучилищна е сериозен знак, че в главицата на детето ви нещата се случват по-бързо от нормалното.

Типично за надарените деца е да не оставят родителите си на мира, а денонощно да им задават въпроси за всичко.

Като онова малко анимационно сладурско бебе от „Защо, защо“, и надарените деца искат да знаят всичко – защо водата тече, защо мокрото е мокро, как се събират големите хора в малкия телевизор, защо на баба косата е бяла и защо раничката на крака зараства на третия ден.

Със същата страст искат да разберат и какво е лъжа, кога един човек казва на друг „обичам те“, има ли бог и изобщо всички въпроси от вида „Как да притесня мама и татко и да ги карам да се чудят какво да ми отговорят“.

Заедно с неизчерпаемото желание да научат нещо ново, надарените деца имат и неизчерпаем запас от ... сълзи.

„Тези деца обикновено са хиперчувствителни. Лесно се разплакват, но не защото са глезени, а защото все още не знаят по какъв друг начин да реагират на несправедливостта“, обяснява д-р Валери Юше-Дюфетрел пред френското издание Фигаро.

Предпочитат и компанията на възрастните пред тази на другите деца и с тях трябва да се работи специално.

Как – в следващата част