„Вавилон“ – ода за киното, което е по-голямо от всички нас

От дълго време чаках да видя на голям екран нещо впечатляващо, нещо грандиозно, нещо, което да те държи в приятна хватка цели три часа. Филм, който да те накара да забравиш за реалността поне за малко, да приковеш очи в така приятните цветове и сцени и накрая да си кажеш, „Еха! Точно от това имах нужда!“.

„Вавилон“ е точно това произведение на изкуството, което можеш да гледаш отново и отново. Поне аз. Прекрасна приказка за реалността, в която никой от нас не е живял, но вероятно би искал да докосне поне веднъж. Там, където партитата не спират, животът се живее на пълни обороти и никой не мисли за утре. То все някога ще дойде, така че защо да се притесняваме за него? По-добре да живеем за момента, а всичко друго може да почака.

Именно и затова не е изненада, че филмът започва с едно грандиозно парти, на което няма забранени неща. Всичко е по много, включително наркотиците, сексът и забавленията. Музиката не спира за нищо на света независимо дали на сцената е излязъл огромен слон, готов да смаже всичко по пътя си, или част от гостите започват да чупят чаши и чинии в главите си. Всеки един от тях на следващия ден е на работа, но на кого му пука? Така се живее в Холивуд – парти до зори, малко сън и директно на снимачната площадка. След това цикълът се повтаря и така до края на света.

Снимка: Форум Филмс

Режисьорът Деймиън Шазел не си поплюва откъм грандоманщина, показвайки пищността на 20-те години и блясъка на онзи Холивуд, който не се чува, но пък се гледа с интерес. Нямото кино е в разцвета си, непредполагайки че съвсем скоро ще бъде покорено от много по-бързо развиваща се и привлекателна технология. Такава, която може да създаде, но и да прекрати кариери и животи.

Но много преди това да се случи, „Вавилон“ те кара да се потопиш в една прекрасна реалност на романтика, чувственост и любов. Всичко това обаче не е насочено към жена, а към киното. Към изкуството, което е за всички. Не е претенциозно, не подбира по статус, богатство и облекло. То приветства всеки, който е готов да отвори душата си за нещо красиво, различно и малко драматично.

В тази красива реалност попада и Нели ЛаРой, която е брилянтно изиграна от Марго Роби. Ако трябва да съм честна, това, за мен, е най-добрата роля на Роби до този момент. Забравете за „Вълкът от Уолстрийт“ или „Аз, Тоня“. Тук Марго показва множеството си таланти и умело се превъплъщава в младата ЛаРой, която много добре знае какво иска, защо е дошла в Ел Ей и какво трябва да направи, за да се озове там, където трябва.

Снимка: Форум Филмс

Нели ЛаРой спокойно може да бъде нарицателно за всички талантливи актьори и актриси от онова време, които просто не могат да се справят с бързината на живота в Холивуд. Тези, които, ако са имали правилния човек до себе си, е можело да постигнат множество успехи. Момчетата и момичетата с големи мечти и възможности, нужни на киното да се развива, но неможещи да го следват по петите с развитието му.

До Марго застава Брад Пит, който играе ролята на Джак Конрад, но съвсем спокойно героят можеше да бъде кръстен и на самия него. Конрад е най-желаният мъж в Ел Ей и най-високоплатеният актьор в Холивуд. Той може да си позволи всичко, защото на следващия ден телефонът му отново ще звъни и офертите ще валят като из ведро. Жените го обожават, мъжете искат да са като него, а студиата са готови на всичко, за да го имат в арсенала си. Типичен Брад Пит, но поставен в ерата на нямото кино.

Снимка: Форум Филмс

Между тях двамата застава харизматичният и невинен Диего Калва, влизащ в ролята на Мани Торес. Той е дошъл в Ел Ей с една простичка мечта – да стане част от нещо голямо, нещо значително, нещо, което ще остави отпечатък. Не търси любовта, а магията на киното. Намира и двете, поне за малко, преминавайки през множество перипетии, за да достигне до желания връх.

Бързината, с която „Вавилон“ препуска през тези три часа, със сигурност може да те замае, но има моменти, в които действието само те отрезвява. Докато в първите 40-50 минути е безкрайно парти за всички страни, след това всичко се успокоява, за да може на преден план да излязат успехите и сбъднатите мечти на всеки от героите. Най-накрая върхът е покорен и останалият свят може да бъде гледан отвисоко и с цяло гърло да му се изкрещи, че си успял напук на всички и всичко.

Промяната, която всички чакахме – Брад Пит отново с къса коса

Марго Роби за целувката с Брад Пит: Такава възможност идва веднъж в живота

Но щастието в Холивуд е крехко и фалшиво като реквизитни пари. Всичко може да се размие и да разкрие истинската си същност само от една малка капка. И тази капка носи името „звук“. Нямото кино се сблъсква с реалността на промените и бива бързо заменено от говорящото. Вече не е важно само как изглеждаш, а и как говориш, къде слагаш ударението и колко писклив ти е гласът. Тишината от екрана се пренася на снимачната площадка, където не само че трябва да носиш правилните обувки, но дори и не можеш да кихнеш. Колелото на промените започва да се върти с пълна сила, повличайки след себе си необратими последици.

Още в началото на „Вавилон“ ти е ясно, че нямото кино ще достигне своя край. Но големият въпрос е дали ще повлече със себе си и своите големи звезди. Ще могат ли те да се адаптират към новото, по-бързо ниво? Ще бъдат ли толкова оценявани от публиката, която вече не само гледа, но и слуша с интерес?

Самият Холивуд желае промяната, но не е сигурен дали е готов за нея. За изкуството, което е по-голямо от всички нас. За киното, което винаги ще го има и ще продължава да се развива независимо дали ни харесва, или не. Неизбежното ще се случва, а ние трябва да бъдем така добри, че да се адаптираме към него, защото иначе ще потънем в тъмнината на миналото и никой няма да ни помни.

„Вавилон“ на Деймиън Шазел е една тричасова ода за киното като изкуство и като начин на живот. За всички онези, поставили началото на нещо велико, което ще остане на света завинаги. За свят, който никога не искаш да напуснеш и който те поглъща изцяло до самата ти смърт. История за желанието да си част от нещо по-голямо, нещо значимо, нещо, което ще остане много след теб.

„Вавилон“ те обгръща в една топла прегръдка и не те пуска до самия край. Леко разтваря ръцете си някъде по средата, за да си поемеш дъх, само за да те стисне още по-силно до финала.

За още новини от света на киното и звездите последвайте Tialoto в Instagram и харесайте страницата ни във Facebook.