Александра Лашкова: „Понякога оставането в България си е героизъм“

Да останеш или да заминеш – това е въпросът, около който се върти „Немигранти“.  Игралният дебют на Стефан Беров поставя героите си пред избор, в който се преплитат желанието за промяна, разочарованието от обстоятелствата и надеждата, че животът може да бъде по-добър другаде.

За Александра Лашкова това е една от първите ѝ по-централни роли в киното. Работата по филма включва продължителни кастинги, репетиции, промени в текста и разговори с режисьора, които продължават и след края на снимачния ден. Сред най-ценните срещи на снимачната площадка тя откроява тази с Мария Статулова.

Филмът се появява в момент, когато за кратко време излизат необичайно много нови български заглавия. Как гледате на това, което се случва в българското кино?

Гледам българско кино и смятам, че е много хубаво, че излизат толкова много филми. Дано да стават все повече и все по-качествени. 

Снимка: New Magic Films OOD

 „Немигранти“ поставя една позната дилема – да останем ли тук, или да заминем. Вашата героиня е точно между тези два избора. Доколко се припознавате в нея?

Доста се припознавам. Филмът задава въпроса дали наистина някъде другаде има нещо по-хубаво, или ако избереш да останеш и се смириш с обстоятелствата, няма да бъдеш по-щастлив. За всеки човек отговорът е индивидуален.

Не се ли превърна оставането в България в своеобразен героизъм?

Понякога си е героизъм, защото се опитваш да промениш някакви неща и ако не се получава, вече е мъченичество. Но всичко е строго индивидуално. Ще ми се да има по-добри условия, за да е по-лесно човек да избере да остане.

Снимка: New Magic Films OOD

Филмът говори за поколение, което сякаш непрекъснато трябва да избира между компромиса и промяната. Имате ли усещането, че вашето поколение живее с повече несигурност, отколкото с надежда?

Мисля, че живеем във време на огромно информационно пренасищане, в което всичко е достъпно и се случва веднага. Парадоксално, това понякога ни обърква повече, отколкото ни помага. Може би най-голямото предизвикателство пред нашето поколение е да се научи да отсява важното.

Това е режисьорски дебют на Стефан Беров. Как работихте с него и с актьори като Мария Статулова и Калин Арсов?

Снимка: New Magic Films OOD

Това ми е една от първите по-централни роли в киното. Още на кастинга прекарахме много часове заедно, а след това много репетирахме, дописвахме и променяхме текста. По време на снимките, когато бяхме извън София, всяка вечер с режисьора обсъждахме сцените за следващия ден. Мария Статулова ни разказваше страхотни истории от миналото си в киното. Тя беше една от главните движещи сили във филма.

Преди да се насочите към актьорството, сте се занимавали с художествена гимнастика, а по-късно сте работили и като крупие. Кога всъщност решихте, че искате да станете актриса?

 Открих го доста късно – в 12. клас, след като се сблъсках с една поезия. Изведнъж получих прозрение и за една нощ го реших. Точно преди НАТФИЗ работех една година като крупие в казино, за да мога да се издържам. Тогава се научих и да наблюдавам хората.

Наблюдението на хората ли е най-важното качество за един актьор?

Комплексно е. Наблюдение, дисциплина, да си тук и сега, подготовка. Всички тези неща са важни.

Снимка: New Magic Films OOD

Как избирате ролите си? Имате ли вече ясна представа за образите, които бихте искали да играете?

Още съм в началото и нямам чак толкова голям избор. Но се старая да мисля в движение и да запазя някаква визия за това каква актриса искам да бъда.

Когато работите върху персонаж, търсите ли преди всичко онова, което ви свързва с него, или ви е по-интересно да откриете нещо напълно чуждо на собствената ви природа?

На този етап от развитието си като актриса влагам част от себе си във всеки персонаж. Аз в различни обстоятелства и паралелна вселена. Може би следващото предизвикателство е да стигна до онова, което е напълно чуждо на собствената ми природа. И много се надявам скоро да имам възможността да го изследвам.

Снимка: New Magic Films OOD

Какво трябваше да преодолеете в себе си, за да се занимавате с тази професия?

Понякога съм много стеснителна и притеснителна. Особено когато става дума за интервюта. Има един парадокс – ставаш актьор, за да играеш други хора, а професията те кара да разкриваш себе си. Аз предпочитам да показвам себе си чрез ролите си, а не да говоря за себе си.

Живеем във време, в което непрекъснато се очаква да знаем какво искаме и накъде вървим. Вие умеете ли да се оставяте на случайността, или предпочитате да държите живота си под контрол?

Опитвам се да намирам баланс между двете. Харесва ми да имам посока и да знам какво искам, но съм се научила, че не всичко може и трябва да бъде контролирано. Понякога най-хубавите неща се случват, когато оставиш пространство на случайността.