„Жокерът“ на Тод Филипс е много повече от комиксов герой

Повечето филмови ревюта за „Жокер“ започват с цитат. Но как да си избереш точния, когато в лентата има толкова много добри попадения? „Имам само негативни мисли“, „Чудя се дали смъртта ми ще има по-голямо значение, от живота ми?“, „Получаваш това, което заслужаваш“ и още много други са казани на точното място в точния момент.

Точно както и всичко друго в този филм. „Жокер“ на режисьора Тод Филипс е едно грозно огледало на реалността, в която не ни се иска да живеем. Той показва разликата между хората не само на финансово равнище, но и на много по-дълбоко ниво. Хората са се вкопчили в собствения си живот, незабелязвайки това, което се случва около тях. Дори най-видните неща като насилие и психични проблеми не биват отбелязвани от околните.

Филипс се фокусира да напусне рамката, която самият той си е поставил. Излизайки на холивудската сцена с филми като „Последният ергенски запой“, „Роди се звезда“ и „Борат“, той се превръща в човека, свързван с комедиите и романтиките. Но в „Жокер“ няма да намерите нищо от това. Филипс рязко сменя професионалния си жанр и поднася на публиката един невероятен шедьовър, разграничаващ се толкова много от филмите за комиксови герои.

„Жокер“ е това, което всеки очакваше, но в същото време успява да поднесе изненада във всеки един момент. Хоакин Финикс е избран за главната роля, в която той влиза толкова добре, че трудно ще го приемете като друг персонаж още дълго време. Актьорът приема доста насериозно ролята, отслабвайки с 23 кг., за да се появи на екран Жокера, чийто корем е залепен за гърба.

Това обаче не е толкова впечатляващо, колкото способността на Финикс да ви изплаши, дори когато се смее. Състоянието, в което се намира главният герой, се нарича „патологичен смях“ – неконтролируем смях, който се проявява при изпитване на силни емоции, независимо от какво са породени те.

Преди да се превърне в Жокера обаче, на екран виждаме просто Артър Флек – слаб човек във физически и психически аспект. Мечтата му – да стане комик и да участва в шоуто на любимия си водещ Мъри Франклин. Пътят към славата обаче се оказва доста по-труден отколкото Флек си го представя.

Денем той забавлява хората, работейки като клоун за всеки – от децата в болницата до банкрутирали собственици, които се опитват да разпродадат последната си стока. И точно тук Артър се сблъсква с жестоката реалност. Той просто не е приет от обществото, а направо е отритнат от него. Хоакин Финикс толкова добре се вмъква в ролята на Артър Флек, че на човек дори му става жал.

Но Тод Филипс и филмът му не искат да ви накарат да съчувствате на Жокера. По-скоро се опитват да отворят очите на публиката към проблемите, които са толкова сериозни, но в същото време толкова и невидими за околните. Тук няма да видите борбата между Батман и Жокера. Няма ги бързите коли, големите оръжия и силните експлозии.

Не, „Жокер“ зачеква много по-човешки теми. Тези за обществото като клетка, която затиска най-слабите. Тези, които се опитват да се изправят след поредния удар – психически и физически. Онези, на които животът им се превръща в жажда за отмъщение. Затова и ще видите много малко сцени, в които Хоакин Финикс е с гримирано лице.

Филмът е по-скоро направен за Артър Флек. За неговите проблеми и как те допринасят за раждането на Жокера. За онова състояние, в което човек се чувства безпомощен след поредния провал, поредния шамар или ритник. Гарнирано с психическата му болка, Флек намира утеха единствено в разрушението и гнева.

И точно по този начин се ражда Жокера, който се превръща в символ на бунтовете, завладели Готъм сити. Появява се един събирателен образ, който е вдигнат на пиедестал и всъщност Артър Флек постига желаната слава. И сякаш това е точният начин, по който той винаги е искал да се качи на трона.

„Сега вече чувствам, че съществувам“ е репликата, която Артър Флек казва пред психоложката си след като вече е поел по пътя към Жокера. И там, в очите на този измъчен от живота човек, се вижда как те вече греят от наслада, от гордост и удоволствие. Ражда се един истински психопат, който всъщност тайно е живял в душата на Флек.

„Жокер“ е сам по себе си холивудски шедьовър. Хоакин Финикс е невероятен в главната роля, а всичко, което се случва, те държи в напрежение през цялото време. Докосва те на едно по-дълбоко място от предишните филми за гримирания злодей и успява да се задържи в съзнанието ти дълго време.

И всъщност това е идеята на Тод Филипс – да не си представяте Хийт Леджър, Джак Никълсън или Джаред Лето. Целта тук е да погледнете на филма от друга перспектива, която по никакъв начин не е свързана с комиксовите герои.

„Златен лъв“ за „Жокера“ във Венеция

Финален трейлър на „Жокера“: Талантът на Хоакин Финикс завладява екрана