Този месец светът скърби за загубата на Нелсън Мандела и отбелязва неговото величие като лидер. В този ред на мисли е добре да си припомним, че той беше в състояние да накара хората да направят невъзможното, но подтиквайки ги с добро.
За съжаление, в днешно време хората имат проблеми с доверието един към друг. Тази подозрителност, която индивидите изпитват в отношенията си, се пренася и на работното място и служителите все по-рядко вярват на своите лидери. Може би защото хората са уморени от липсата на информираност, те искат да знаят какво се очаква от тях, искат да получат възможност за развитие и нови отговорности, искат да са наясно с цялата истина за реалността.
От своя страна лидерите също влизат в неудобни морални дилеми, тъй като се опитват да спасят собствените си работни места и в същото време да запазят доверието и лоялността на своите служители. Нарастващото напрежение между лидерите и техните служители създава една несигурност, която хвърля съмнение върху бъдещето на всички.
Ето и защо все по-рядко служителите вярват и следват своите ръководители:
1. Лидерът не дава кураж на своите подчинени
Лидерите, които не се борят да спечелят уважението и доверието на своите служители, са обречени на провал. Те изразходват твърде много от ценното си време, опитвайки се да действат подобно на другите шефове в организацията и така забравят да установят своя собствена идентичност и стил на ръководене.
Освен това, когато лидерите нямат смелостта да дадат възможност за развитие на своите подчинени, те губят тяхното доверие.
2. Лидерите крият плановете си
Лидерите, които създават впечатление у служителите си, че крият дневния ред на организацията, се приемат за неискрени и подли. Хората искат да вярват, че техните шефове са фокусирани върху подобряване на екипа, дори това да изисква някои кадрови маневри. Те искат да са наясно с целите на фирмата, с нейното финансово състояние, с нейните планове за бъдещо развитие и т. н.
3. Лидерът е егоцентрик
Ако служителите усетят, че един лидер мисли само и единствено за себе си и за собствените си планове за кариерно развитие, те губят доверие в него безвъзвратно. Великите лидери са страхотни ментори и винаги се стремят да помогнат на своите служители да растат и да просперират. Когато егото на лидерите стои на пътя на напредъка на другите, то това подкопава цялото доверие в тях.
4. Лидери, които имат лоша репутация
Когато хората масово започнат да говорят негативно за своя шеф, те сриват имиджа му и другите все по-трудно му се доверяват.
Всеки началник трябва да е наясно, че подчинените му непрекъснато го оценяват и той не трябва никога да плува в самодоволство и да се успокоява. Ако го направи, това ще започне да се отразява негативно на неговата репутация и служителите постепенно ще започнат да губят доверие в него.
5. Лидери с противоречиво поведение
Хората са по-склонни да се доверят на тези, които се придържат към един стил на поведение. Не е лесно да разберете нечии мотиви и преценка, когато те си противоречат. С други думи, когато лидерът обяви своята стратегия, той трябва да действа последователно и разумно, за да запази уважението на хората си.
6. Лидери, които не обичат „да си цапат ръцете“
Всеки лидер трябва да има допир с процеса на работа в организацията, за да не оставя подчинените му да се питат какво точно работи и какви са му задълженията във фирмата. Лидер, който не обича „да си цапа ръцете с работа“, оставя впечатление у служителите си, че крие нещо или че не е капацитет и така недоверието към него се покачва.
Лидерът на 21-ви век трябва да определя стандартите за поддържане и подобряване на ефективността на работното място и то чрез личния си пример.
7. Неблагодарните лидери
Когато един лидер не е благодарен за усилията на своите подчинени, а в същото време ги изстисква като лимони, тогава те трудно могат да му се доверят. Постепенно те ще трупат своята ненавист към него и в един момент тя може да избухне като бомба или по-скоро като корпоративен преврат.