Обсебващата майчина грижа е вредна и за децата, и за майките

Да вярвате, че сте абсолютният център на вселената на вашето дете, единственото слънце, около което се върти неговото щастие и че само от вас зависи дали то ще има въобще някакво бъдеще, е вредно за вашето психическо здраве.

Това доказват група учени от университета „Мери Вашингтон" във Вирджния. Те изследват т. нар. „родителски парадокс" – макар, че много хора искрено вярват, че да бъдат родители, е най-важното нещо в техния живот, социалните науки установяват, че тази вяра води до негативни ментални резултати.

Изводите от проведените с 181 майки тестове доказали, че жените, които смятат отглеждането на децата си за свое единствено призвание в живота и инвестират целия си потенциал, дух, тяло и мисъл и всяка секунда в обгрижването на това дете, страдат от повишено ниво на стрес и понижено ниво на доволство от живота.

Тези жени попадат в капана на схващането, че да си добра майка, означава да жертваш абсолютно всичко друго в живота си, което, за съжаление, включва и психическото им здраве. И имайки предвид, че дългогодишни изследвания са доказали, че за едно дете е лошо да има изнервена, напрегната, депресирана и като цяло нещастна майка, това означава, че вместо да дадат на отрочетата си по-добър шанс в живота, най-"отдадените" майки натоварват крехката им психика от ранно детство.

Тези деца стават един вид социални инвалиди, тъй като много често не развиват достатъчно способността да се грижат сами за себе си, живеят с мисълта, че друг трябва да реши проблемите им. Те израстват егоисти и не зачитат нуждите на околните, изпитват неувереност да вършат нещата сами и непрестанно имат нужда от наставления. В крайна сметка те така и не достигат пълна емоционална зрялост, стабилност и независимост.

Заключението е, че интензивните родителски грижи, може да имат обратно на желания от майките ефект.

Оказва се също така, че това явление супер- амбициозна-задушаваща майка се среща предимно сред по-образованите, по-добре уредените и по-добре поставените в обществото прослойки. Родителите с по-ниски образование и професионален статус имат съвсем различен подход към общуването с потомството си. Това не произтича (изцяло) от различните житейски необходимости, които съпътстват ежедневието и обсебват времето на тези жени. Получава се така, защото те като цяло имат по-различна визия за майчинството – такава, която изключва някои рискове от перфекционизма на толкова много майки, имащи среден и по-висок жизнен стандарт.

В заключение няколко думи на психотерапевтът Орлин Тодоров, един от редовните лектори на Форум Родителство, провеждан вече трета година и посветен на тенденциите в модерното родителство: "Несигурността като родители ни дава най-големия шанс – на творчеството. Никой не може да ни даде добър отговор за родителството. Трябва да се лишим от илюзията, че ние произвеждаме децата си. Децата ни могат да бъдат с нас, само ако сме много фино настроени към сигналите, които те ни дават. Прекалената загриженост ще лиши детето ни от възможността то да се учи от опита си, ще лиши детето от чувството за собствено аз."